„Няма нищо по-мъртво от умрялата любов.“
След като „Отприщен гроб“ беше издадена, ми направи впечатление, че множество читатели бяха впечатлени и изненадани от факта, че Робърт Галбрейт е разгърнал седмата книга от поредицата за Корморан Страйк в целия 1018 страници. За справка, това дори не е най-дългата към момента, защото предходната „Мастиленочерно сърце“ е с 1048 страници, но не за това ми е думата. Истината е, че нямах търпение „Отприщен гроб“ да излезе от печат и да разбера каква ще е поредната криминална история, която ще ни разкаже писателят.
Корморан Страйк и Робин Елакот се впускат в разследване на най-сложния и опасен случай до момента, опитвайки се да спасят човек, впримчен в капана на Универсалната хуманитарна църква. Това на пръв поглед е мирна, благотворителна организация, която се бори за един по-добър свят и проповядва равенство, но под повърхността двамата детективи откриват опасен култ, прикриващ необясними смъртни случаи, зверски наказания и мрежа от престъпления. И докато Робин самоотвержено решава да работи под прикритие като се присъедини към УХЦ в Норфък с идеята да измъкне сина на новия им клиент оттам, тя не подозира на какво ще бъде подложена психиката ѝ…
Въпреки противоречията около личността и мненията на Джоан Роулинг през последните години, независимо дали харесвате или не историите, които разказва, вярвам, че не можем да отречем, че може да пише изключително добре и „Отприщен гроб“ не прави изключение. Робърт Галбрейт, псевдоним на писателката Дж. К. Роулинг, без съмнение е успял да сътвори поредния напрегнат и заплетен трилър, който се чете бързо, но който за съжаление прекалено добре представя реалността на някои затворени общности, проповядващи религиозни практики. Лично аз винаги съм проявявала интерес към темата за култовете, начините им на действие, манипулациите и написаното много напомня на по-известните в днешно време Сциентоложка църква, NXIVM, „Райски порти“, „Любовта победи“, „Децата на Господ“. И докато подходите и вярванията им са сходни, все още обществеността не може да си отговори на въпроса дали всички тези организации са култ или секта. Вероятно за някои това е въпрос на семантика, но Галбрейт е обединил наличната информация и е изградил събирателния образ на Универсалната хуманитарна църква, която става отправна точка за сюжета на седмата книга от поредицата за Корморан Страйк.
Детективското дуо е наето да измъкне млад мъж на име Уил Еденсор от УХЦ, но тази задача изглежда невъзможна на пръв поглед, защото синът на сър Колин вече е прекарал години, вярвайки в доктрините, налагани от принципалите на организацията, теглил е пари от доверителния си фонд с цел да прави дарения на Църквата и категорично отказва да комуникира със семейството си под каквато и да е била форма. Събирайки все повече и повече информация за настоящите и бивши членове, за основателя и водач Джонатан Уейс, наричан Папа Джей, за съпругата му Мадзу, за религията и проявленията на Удавената пророчица Дайю Уейс, Корморан и Робин осъзнават, че са нагазили в блато от мистериозни самоубийства, унижения, трафик на хора, сложни родствени връзки, финансови машинации и насилие. Единственият начин да разберат какво наистина се случва зад вратите на Центровете за индоктриниране, е Робин да се присъедини към Чапман Фарм в Норфък под прикритие, но всъщност се оказва, че Корморан е по-свързан с УХЦ, отколкото предполага.
В действителност сюжетът в „Отприщен гроб“ увлича с напрегнатите моменти, множеството неизвестни и постепенното разкриване на зловещите тайни и манипулации, докато Галбрейт засяга сериозни теми като религия, физическо и психическо насилие, преодоляване на травми и потискане на спомени. Като допълнение изключително добре изградената атмосфера на съспенс, развитието на вече познатите ни персонажи, методичното разследване, което провеждат Корморан, Робин и техните сътрудници, и естествените диалози допринасят за това седмата книга да е наистина добро попълнение към поредицата. Но макар новият случай на детективската агенция да заема централно място в историята, както и в предходните романи, паралелно с него се разгръщат и сюжетни линии от личния живот на работещите в детективската агенция „Страйк и Елакот“ – динамиката в отношенията между Робин и Корморан, които все още не признават чувствата си един към друг; семейните проблеми и сложни взаимоотношения на Страйк; опознаваме много повече офис мениджъра Пат, както и новият приятел на Робин полицаят Раян Мърфи, така че можем да надникнем в най-съкровените мисли на главните герои, което от своя страна ги прави одухотворени и близки за читателя.
Въпреки всички позитиви обаче, забелязах същите неща, които не ми допадаха и в предходните книги. Прекаленото много персонажи и роднински връзки ме объркваха и трудно следях кой-кой е, а действието в последната част е прекалено разтеглено и по мое мнение спокойно можеха да се спестят поне няколко глави и редакцията да е по-добра. Хубавата новина е, че поне краят беше обещаващ за взаимоотношенията между двамата съдружници, тъй като още от първата книга това е ядрото, около което малко или много гравитират сюжетите.
Вероятно обаче за почитателите на детективското дуо липсата на развитие по отношение на любовното напрежение между Робин и Корморан остава горчив привкус или поне ни изнервя, но пък от друга страна напълно осъзнавам, че и това е едно от нещата, които поддържат интереса ни. Все пак не можем да отречем, че Галбрейт е достатъчно опитен писател и съответно знае какво прави, така че в тази връзка е чудесно, че още през септември 2023 писателят обяви, че работи над осма книга. А докато я чакам, все още любима за мен си остава „Тревожна кръв“.
„Опасно е да въздигаш в култ собственото си нещастие. Трудно е да се измъкнеш от него, когато си стоял затънал тъй дълго. Забравяш как се прави.“
Оценката ми за книгата в Goodreads:
Блогът на Ивиана 