„Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес

Корица на книгата Сто години самота, издание от 1978 година„Сто години самота“ е книга, която присъства във всяка една класация за книги, които трябва да прочетеш през живота си. Някак си това не ми се струва случайно…и заради още един факт – чела съм я три пъти.

Няма да лъжа – чете се трудно. На няколко пъти съм я започвала преди да я прочета изцяло за пръв път. Но пък тази книга сякаш сама си избира времето, когато да напомни за себе си. „Сто години самота“ е от книгите, които разбираш различно в зависимост в какъв момент от живота си я четеш.

Изречения, дълги цели страници, много, много имена, животи, съдби, смърти – всичко започва и свършва неусетно, леко, тихо. Книга-доказателство, че „времето се върти в кръг„. От страниците лъха самота – от описанията до героите. Една и съща самота, но някак си лична за всекиго поотделно – така еднаква, но всъщност  всеки път различна.

Избрани цитати:

 

* „Нещата имат собствен живот.“

* „Всъщност за него от значение беше не смъртта, а животът, и затова усещането, което изпита, щом произнесоха присъдата, не бе на страх, а на носталгия.“

* „- Блазе ти на тебе, че го знаеш – отговори той. – Аз за себе си, едва сега разбирам, че се бия от гордост.
– Това е лошо – каза полковник Херинелдо Маркес…
– Естествено – рече той. – Но все пак е по-добре това, отколкото човек да не знае за какво воюва… Или пък да воюва като тебе за нещо, което не значи нищо за никого.“

* „… по-лесно е да се започне една война, отколкото да се свърши.“

* „… тайната на добрата старост не е нищо друго, освен почтен договор със самотата.“

* „Мелкиадес … бил в смъртта, но се завърнал, защото не можал да понесе самотата.“

* „Една минута помирение означава повече, отколкото цял живот приятелство.“

* „… времето не отминава, както току-що се бе съгласила, а се върти в кръг.“

* „Човек не умира, когато трябва, а когато може.“

* „И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота.“

* „Литературата е най-хубавата играчка, която е била измисляна, за да се подиграват с хората.“

* „… да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина.“

* „Неизвестността на бъдещето ги накара да обърнат сърце към миналото.“

 


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 5 out of 5.

2 коментара към “„Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.