Случвало ли ви се е книга да ви откаже от четенето? Да не искате да я довършвате, но и да не я оставяте? И да се насилвате да продължавате да четете, но да го правите с нежелание…
Поинтересувах се от книгата „Мисис Далауей“ покрай филма „Часовете“, който пък също е по книга. Та, в основата на сюжета във филма е заложена именно книгата на Вирджиния Улф и как тя обединява съдбите на три жени през различни епохи. Освен това, Никол Кидман влиза в ролята на писателката и се представя самият процес на написване на „Мисис Далауей“, която пък се превръща в най-известната книга на Улф.
„Мисис Далауей“ представя един единствен ден от живота на съпругата на народния представител Далауей Клариса Далауей, която се подготвя да е домакиня на бал в дома си. Ставаме свидетели на най-съкровените й мисли за себе си, миналото ѝ, съпруга ѝ, изгубената любов, приятели и непознати, междувременно преплитайки ги с историята на Септимъс Уорън Смит – ветеран от войната, съпругата му Лукреция, и на Питър Уолш, чието сърце е било разбито.
Честно да си призная, не мисля, че бях подготвена да чета Вирджиния Улф. Почувствах се отново ученичка в час по литература, когато четяхме нещо неразбираемо и разсъждавахме над въпроса „Какво е искал да каже авторът?“. Осъзнах, че няма проблем, ако не разбирам какво точно се случва, или пък съм изтощена от прочетеното, просто защото няма разделение по глави, абзаци или истории, на практика сюжет липсва. Писателката си служи умело с така наречената техника „поток на съзнанието“, чрез която се описват безброй мисли и чувства, преминаващи през съзнанието.
Остроумна, фина, задълбочена, мисълта на Улф е като ураган – грабва те, завърта те, отвежда те в различни посоки, преплита различни емоции, и накрая си объркан и задъхан. Като читател се опитвах всячески да проследявам написаното, но непрекъснато ме заливаше нова и нова вълна от думи, изречения и мисли. Самото темпо на прозата беше толкова забързано, толкова богато, че непрекъснато си задавах въпроса: „Как стигнах до тук? Какво се случи?“.
Всичко е представено толкова прецизно, описателно, дори и най-тривиалните неща са обрисувани в такъв детайл и с такъв ентусиазъм, че те привличат с богатството на езика, който е използвала Улф. Цялото това съвършенство обаче ме дистанцира, усетих студенина. Може би е целяла именно това – обрисуване на идеална среда с неидеални хора, които живеят в собствен свят. И не се залъгвайте. В „Мисис Далауей“ няма да намерите нищо смешно, или забавно, а точно обратното. Сивотата те завладява с всяка следваща страница, защото чувството за меланхолия преобладава в целия роман. Клариса разсъждава за живота си, избягвайки грозната реалност около себе си; Септимъс се бори със спомените и ужаса на войната, които го преследват, но накрая проявява свободната си воля; Питър премисля миналото си и отминалата любов. Интересното е, че Улф е засегнала теми, които през 1925 година биха могли да се считат за табу: сексуалност, депресия, посттравматичен стрес, йерархията в обществото, но не по положителен начин. Тези проблеми си остават скрити единствено в главите на преживяващите ги, а читателят ясно разбира, че разликата между вътрешните мисли и това, което всъщност се казва на глас, е самоунищожителна.
Монотонност, тягостност, самота – това са усещанията, които преобладават и които самата аз усетих. Определени моменти и фрагменти ми ставаха интересни, но в по-голямата част просто сляпо четях думи. Суров немоделиран изказ, множество метафори и сравнение, всеки момент е „моментът“. Имам чувството, че това е роман, на който трябва да се възхищаваш, но не и да харесваш при положение, че се чувствах пълен лаик четейки я.
Истината е, че „Мисис Далауей“ е книга, която трябва да се чете бавно, да си даваш почивка от прочетеното, да осмисляш, защото романът е многопластов. Заслужава си и заради невероятния стил. Но вероятно, ако някой ме беше предупредил за стила на Вирджиния Улф, нямаше да прочета книгата. На мнение съм, че това не е книга, която просто ще прочетеш, заради самото четене – трябва да вникнеш в гения, който писателката носи, а за това си трябват умения и по-задълбочени знания за нея като човек, история и преживявания.
Оценката ми за книгата в Goodreads:
Блогът на Ивиана 
Един коментар към “„Мисис Далауей“ от Вирджиния Улф”