„Тайните убежища“ от Жером Лубри

Kniga-tayni-ubezhishta-zherom-lubriЖером Лубри е един от най-нашумелите млади френски писатели и всеки от трите му романа са награждавани с престижни награди. „Тайните убежища“ е третата му книга и към момента само тя е издадена на български. 

Младата журналистка Сандрин Водрие трябва да изпразни дома на баба си Сюзан като нейна единствена наследница. Но двете никога не са се виждали, нито са общували, а Сюзън е живяла на малък остров, служил за детски лагер след Втората световна война. Пристигайки на студеното, неприветливо и плашещо място, Сандрин се запознава с малцината останали обитатели, които само чакат смъртта си, защото са пленници на острова. Младото момиче трябва да разнищи коя е баба ѝ, какво се е случило с десетимата лагерници, загинали в морето през 1949 година и какво общо има легендата за Горския цар с всичко това. А може би всичко това е плод на нейното въображение?

„Тайните убежища“ започва някак си неопределено, особено, мрачно, с твърдението на професор Франсоа Вилмен пред студентите си, че информация за тази история няма никъде. Истината е, че с началото си книгата не можа да ме заинтересува толкова силно, но реших да продължа с четенето. Нещо ми подсказваше, че първото ми впечатление е погрешно. Запознаваме се със Сандрин Водрие, която е натоварена, посредством завещание, да разчисти къщата на покойната си баба на остров край бреговете на Нормандия, Франция. Но тя открива мистериозно и плашещо място с много тайни – през 1949 година нацистка военна база е превърната във ваканционен лагер, за да помогне за заздравяване на психическите и емоционални травми на десет деца. Пансионерите и персонала са изолирани от външния свят на този остров без право да го напускат, докато децата се приобщят отново към нормалния следвоенен живот чрез игри, градинарство, добра храна и обучение, далече от родителите си. Но през цялото време директорът на лагера нарича това „експеримент“. Още тук, като читател, разбираш, че тези на пръв поглед благородни подбуди крият в себе си много повече. Атмосферата, която създава Лубри е на злокобно очакване, на пагубно предчувствие. Но как се вписва баладата на Гьоте „Горски цар“ във всичко това? Най-общият отговор в случая е: като основа на „Тайните убежища“ и то по изключително майсторски начин. 

Въвеждането на Горския цар се случва посредством обясненията на децата от лагера за Der Erlkönig, който ги посещава вечер. Така по-скоро добиваме представа за някакво страховито, легендарно създание, каракоджул, зъл дух, който иска да отведе децата в тъмната гора. Всъщност Жером Лубри стъпва върху произведението на Гьоте и вплита различните тълкувания на баладата в своята фабула – преминаването от детството в зрялата възраст, кошмара на жертва на сексуално насилие, халюцинации и болест, както самият автор обяснява в бележките накрая. И благодарение на всички тези алегории, обединени в един сюжет, книгата трудно може да бъде категоризирана в един жанр. Драма, лудост, разследване, мистерия, психопатология, престъпления, разпределени в четири указателя.  

И тъкмо се чудиш как Сандрин ще избяга от острова след като остава сам сама, когато е открита цялата в кръв на плажа в малкото градче Вилер-сюр-Мер, което се случва във „Втори указател“. Вече нищо от тази книга не ти е ясно – реално ли е това, Сандрин халюцинира или е душевноболна, или всичко е измислица на професора? Комисарят Дамиен и психоложката Вероник Бюрел първо трябва да установят истинската ѝ самоличност и внимателно да я изведат от „убежищата“, които е изградила, за да прикрие сериозни психологически травми – отвлечена е като дете, държана като заложница, окована в мазе, от фермера Франк Вернст, който се възползва от нея в продължение на години. Така, тя създава своя въображаем остров, за да оцелее. Комисар Дамиен се вглъбява в случая, тъй като и той самият се припознава в историята на Сандрин – дъщеря му Мелани изчезва безследно на 16 години, съпругата му обвинява него, че не може да я открие, бракът им се разпада, а полицаят „бяга“ в малкото френско градче. Но историята с мистериозното момиче от плажа става много по-зловеща с напредването на книгата. Комисарят намира несъответствия в историята на Сандрин след като претърсват фермата и не след дълго осъзнава, че тя е била съучастник на Вернст. Не е била единствената му жертва, но е първата, която остава жива. Като контрапунк на тези разкрития, в следващите няколко глави промяната на разказа от гледна точка на Сандрин ни дава и допълнителна представа какво всъщност се е случило и какво е мислило момичето – думите и разсъжденията ѝ носят едновременно усещане за крехкост, за сила на духа, за примирение, но и за извратена способност за оцеляване.

В „Четвърти указател“, обаче, следва големият обрат, който ще ви изненада и обърка, но и ще ви даде отговори на всичко прочетено до момента. Макар да очаквах повече дълбочина във финала, това е психологически трилър, изпълнен с тайни, символики и откровения, които често ще ви заблуждават. „Тайните убежища“ наподобява човешката психика. Сякаш са събрани четири различни книги в едно и след всяко голямо разкритие, започваш отначало. Спомен след спомен, глава след глава, убежище след убежище. Всичко е необятно, объркано, криволичещо и не можеш да знаеш къде и за колко ще можеш да се скриеш, и дали някой изобщо ще успее да те разбере.

Книгата на Жером Лубри е изградена върху изключително умна сюжетна линия. И ще осъзнаете, че е много сложна и изкусна, ако успеете да погледнете отвъд рационалността. И не забравяйте – в „Тайните убежища“ нищо не е такова, каквото изглежда – наистина нищо!

„Ето това наричам убежище: паралелна памет, която подменя реалността, за да помогне на жертвата да не страда – илюзия, проектирана от мозъка с цел съхраняване живота на човека, същото, към което се стреми неврологическият щит, за който ви говорих. С други думи, място, където да се скриеш, като завивката, под която се приютявахме като деца, за да избягаме от истински или въображаеми чудовища.“


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 4 out of 5.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.