„Сто години самота“ е книга, която присъства във всяка една класация за книги, които трябва да прочетеш през живота си. Някак си това не ми се струва случайно…и заради още един факт – чела съм я три пъти.
Няма да лъжа – чете се трудно. На няколко пъти съм я започвала преди да я прочета изцяло за пръв път. Но пък тази книга сякаш сама си избира времето, когато да напомни за себе си. „Сто години самота“ е от книгите, които разбираш различно в зависимост в какъв момент от живота си я четеш.
Изречения, дълги цели страници, много, много имена, животи, съдби, смърти – всичко започва и свършва неусетно, леко, тихо. Книга-доказателство, че „времето се върти в кръг„. От страниците лъха самота – от описанията до героите. Една и съща самота, но някак си лична за всекиго поотделно – така еднаква, но всъщност всеки път различна.
Избрани цитати:
„Нещата имат собствен живот.“
„Всъщност за него от значение беше не смъртта, а животът, и затова усещането, което изпита, щом произнесоха присъдата, не бе на страх, а на носталгия.“
„- Блазе ти на тебе, че го знаеш – отговори той. – Аз за себе си, едва сега разбирам, че се бия от гордост.
– Това е лошо – каза полковник Херинелдо Маркес…
– Естествено – рече той. – Но все пак е по-добре това, отколкото човек да не знае за какво воюва… Или пък да воюва като тебе за нещо, което не значи нищо за никого.“„… по-лесно е да се започне една война, отколкото да се свърши.“
„… тайната на добрата старост не е нищо друго, освен почтен договор със самотата.“
„Мелкиадес … бил в смъртта, но се завърнал, защото не можал да понесе самотата.“
„Една минута помирение означава повече, отколкото цял живот приятелство.“
„… времето не отминава, както току-що се бе съгласила, а се върти в кръг.“
„Човек не умира, когато трябва, а когато може.“
„И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота.“
„Литературата е най-хубавата играчка, която е била измисляна, за да се подиграват с хората.“
„… да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина.“
„Неизвестността на бъдещето ги накара да обърнат сърце към миналото.“
Оценката ми за книгата в Goodreads:
Блогът на Ивиана 