„Пътуване към себе си“ от Блага Димитрова

Корица на книгата Пътуване към себе си от Блага Димитрова оформена с шишарки и камъчетаВинаги съм вярвала, че дадена книга се появява в живота ти, когато имаш нужда от нея и това не е просто случайност. Има книги, за които има точен момент, за да можеш да ги осъзнаеш и осмислиш.

„Пътуване към себе си“ е книга за първата любов, за разбитото сърце, за пътя, по който поемаме, за да открием себе си, за душата, за загубите…за всяка жена.

 

Избрани цитати:

* „Направих едно неволно откритие: влюбената жена включва в себе си и съществото на любимия. Тя е повече мъж понякога, отколкото самият той.“ 

* „Стопих се като глупава снежинка, паднала право в тоя поглед, и видях как палнах там една присмехулна искра.“

* „Какво блаженство! Да плачеш, без да те питат защо плачеш, без да те утешават.“

* „Сигналите, които мъжът изпраща към жената, са обратни на тия, които жената възприема. „Ела!“ – вика той и това значи буквално „сега“, а аз разбирам „завинаги“. „Почакай!“ – шепне той и това значи буквално „за тоя миг“, а аз разбирам „за всички следващи мигове“. „Отивам си“ – казва погледът му и това значи „засега“, а аз изтръпвам от ужас да не би да е завинаги.“

* „Никой никому не може да предаде любовен опит. Той се заплаща с неизлечими рани, с риск, с горчиви унижения.“

* „Да изпиташ гордост от любовта си, това е най-високият женски полет.“

* „Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието.“

* „Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те изскубне от живота му.“

* „Борейки се отчаяно да си върне любовта, момичето е готово на всичко: на унижение и обиди, на прошка и дълго търпение, на саможертва.“

* „…животът не е в преходните мигове, а в трайните последици.“

* „Споменът за сладките мигове горчи, ако тоя спомен не се е материализирал в нещо живо, трайно, самостоятелно. И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен.“

* „А аз копнеех за нещо толкова малко: да видя един човек и през него целия свят.“

* „Случаят е най-големият шегобиец на света. Когато търсиш някого с цялото си внимание, не можеш да го откриеш. А когато съвсем не очакваш да го срещнеш, дори когато престанеш да мислиш за него, той изведнъж изниква край тебе. Случаят обича да си играе на криеница и да изскочи тъкмо когато най-малко му се надяваш.“

* „Страшна сила е кондензирана в ръцете на любимия мъж…Широката твърда длан таи гореща ласка и плясък на камшик. Дългите, чувствителни пръсти умеят да те докоснат и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Да изтрият като магнетофонна лента всякакъв спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време – и да те подчинят, да те превият, прекършат, да те смажат. Страх и нежност, закрила и угроза внушават мъжките ръце. От тая длан извира животът за тебе, от нея може да те удари гръм и да те овъгли до корена. Каквото и да бъде, нека да е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!“

* „Всичко може да разделя мъжа от жената и всичко може да свързва мъжа с жената, когато се обичат. Дори онова, което най-тясно ги свързва, може да ги раздели. И дори онова, което най-рязко ги разделя, може още по-здраво да ги свърже.“

* „-Защо бягаш?…. – За да стана по-интересна на един Дон Жуан!“

* „Ако жена не подтикне мъжа, той сам никогаж не мой се оправи в галилото!“

* „Ние мислим, че нашите чувства са наши. А колко често те възникват в нас или се оформят и видоизменят под пречупеното облъчване на чужди въздействия.“

* „За нищо не съжалявах. Бях излъгана в любовта. И аз излъгах.“

* „В този неин поглед срещаш собствените си съмнения – с какво си омагьосала сина ѝ?“

* „Обида, най-голямата обида за човека е да си представи, че без него всичко върви, че животът кипи, че другите отиват дале напред, без да чувстват липсата му.“

* „-Кой те е учил на нежност?… -Може би грубостта ме е научила!“

* „Да имаш сила да станеш след любов и да си отидеш…Тоя миг е най-голямото унижение, което познава жената. Всяка може да легне. Но не всяка умее да стане от постелята права и да запази достойнството си на царица. Добре че мъжът обикновено спи в тоя страшен миг! Спи и не предполага, че изведнъж тя, завладяната и покорената, си спомня за друг, който никога не би я оставил да си отиде така наведена и прекършена. Това е най-голямата женска изневяра под носа на покорителя.“

* „Страхът от грешки предизвиква верижна реакция от грешки.“

* „Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва. Още никой не е открил пряк и лесен път към истински себе си.“

* „Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака. Каквото и да те чака!“ 


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 5 out of 5.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.