Имам сложни отношения с Харлан Коубън и неговите книги. По същество са изключително интригуващи – началото е силно и развитието на действието е динамично, но в края просто се провалят (поне по моите си критерии). Въпреки това продължавам да му давам шанс като автор, защото до голяма степен намирам трилърите, които американецът пише, за наистина увлекателни, а в интерес на истината „Господари на нощта“ е най-добрият до момента, от тези, които съм чела.
Животът на семейство Клайн се преобръща из основи преди единадесет години, когато по-големият им син Кен е обвинен в убийство и впоследствие успява да избяга от правосъдието. Шушуканията, осъдителните погледи, медийният скандал, полицейските разследвания – всичко това съсипва семейството, но все пак по-малкият брат Уил се опитва да продължи с живота си, докато години по-късно самият той не става главен заподозрян. Приятелката му Шийла е убита и опитвайки се да изчисти името си и да открие истинския убиец, Уил разкрива мрежа от лъжи и измами, които го карат да постави под съмнение всичко, което е мислил, че знае за семейството и приятелите си.
Издадената през 2002 година „Господари на нощта“ определено следва всички класически правила на жанра – множество сюжетни линии, динамика, съспенс, обрати, изграждащи мрачна история за тайни, предателства и престъпления, разказани чрез увлекателния писателски стил на Коубън. Още от първата страница читателят е въвлечен в сложната ситуация с изчезването на Кен Клайн, убийството на Джули Милър, убийството на Шийла Роджърс, личното разследване на Уил Клайн и верният му приятел Квадрата, които постепенно достигат до дейностите на мистериозната корпорация-фантом „Крипко“, която изглежда е свързана със случило се на семейство Клайн. Измами, несправедливост, вина и лъжи – всички те са малките парченца от един голям и заплетен пъзел, и колкото повече нови разкрития правят Уил и Квадрата, толкова по-голяма е опасността за собствения им живот.
Не мога да не призная, че съм наистина приятно изненадана от „Господари на нoщта“, особено сравнявайки я с другите книга на Коубън, които съм чела. Една от най-силните страни на този роман всъщност е начинът, по който писателят ангажира читателя – със своя стегнат и ясен стил, с реалистичните герои, житейските истории, естествените диалози и описанията на обстановката, авторът изгражда увлекателен сюжет, изпълнен с действие, въпросителни и обрати, докато различните сюжетни линии едновременно се заплитат и разплитат, а добрата динамика на действието допринася за неусетното достигане до финала на този конспиративен екшън-трилър.
Като споменах обаче различни сюжетни линии, и в „Господари на нощта“ забелязах нещо, което Коубън прави много честно, а то е да използва част от тях единствено като фон, за да създава обрати и съспенс, но в края те не получават своя завършек и се губи консистентността на историята. Въпреки това, финалът беше достатъчно добре изграден, което приятно ме изненада, защото както и споменах в началото, съм предубедена към тази част от книгите на американеца. Всичко приключи с хитър обрат, който носи усещане завършеност, ако обаче си затворим очите за пропуските в развръзката на част от разклоненията на основната история.
Не мога да отрека, че Харлан Коубън е наистина умел разказвач и неслучайно е сред водещите автори в жанра. Разбира се, спрямо собствения си вкус всеки може да открие недостатъци, но в целостта си „Господари на нощта“ е добре написан мистъри трилър, който пък „Нетфликс“ са превърнали в сериал през 2021 година, а аз бих ви го препоръчала като четиво, ако сте почитатели на съспенс романите.
Оценката ми за книгата в Goodreads:
Блогът на Ивиана 