„Пациент 488“ от Никола Бьогле

Ръка държи книгата Пациент 488След така гръмкото представяне на „Пациент 488“ от Никола Бьогле и масовото тръбене колко „спиращ дъха трилър“ е, в добавка към сравнително високия рейтинг в Goodreads, се поддадох. Ако все още не знаете – пристрастна съм към този жанр.

Началото беше обещаващо според това, което можете да прочетете на корицата, и незабавното впускане на читателя в заплетената история с починал обитател на психиатрична болница „Гаустад“.  Имаш на лице студения Осло, мъртъв човек с белег 488 на челото, който не е говорил от 30 години, и инспектор Сара Геринген –  развеждащ се следовател, който е готов да стигне до края на случая, за да не рухне емоционално. Наистина имаш усещане, че историята ще си я бива… до след първите 100 страници.

Следващите 300 сякаш бяха от коренно различна книга. Признавам си, че на места съм прескачала изречения, защото ме отегчаваха всички описания на емоционалните състояния и действия на героите, а обратите?! Е, нямаше шок и ужас, просто бяха между другото. На мен лично много ми липсваха истинските поврати в историята, които да те изненадат, да си кажеш: „Е, това не го очаквах“. Героите бяха плоски и не успях да съпреживея техните драми и състояния, а действието за мен беше като права линия. Към края си, книгата прилича на смесица от Дан Браун и Джеймс Ролинс, но я има добавката на наистина реални събития – програмата за контрол на съзнанието на ЦРУ MKUltra.

Използването на истинска история е всъщност плюс на книгата, защото този проект не е широко познат и до някъде читателите вероятно ще се поинтересуват за него при положението, че „Пациент 488“ е промотирана като трилър, „вдъхновен от реални събития“. Но въпреки това, опитите за напрегнат криминален роман от страна на автора по-скоро правят книгата пресилена и вероятно ще загубите интерес – силно желание, слабо изпълнение. И честно казано нямаше голямо значение вплетени ли са съществуващите експерименти на ЦРУ или не.

Бьогле просто се е постарал да напише така книгата, че да е като точен сценарии, когато (ако) я екранизират. Но в случая при мен ефектът беше обратен – на човек му писва от всяка, всякинка мъничка подробност в погледа, в движенията, в главата, в очите на героите, а реално се пропускат факти от живота им, които са само загатнати и биха могли да приобщят читателя. 

Та, да, има и любов за цвят и хепи енд… И този край…. Краят беше толкова измислен и изсмукан от пръстите, че да те хване яд. 

Факт е, че книгата ме накара на няколко пъти да кажа: „Да бееее?!“, само че не от напрежение или от неспирно желание да чета, за да разбера какво се случва, а от недоумение защо и как хубавата идея е била реализирана по този начин. Или съм много претенциозна, или очаквах наистина „обсебващ трилър“, но за мен „Пациент 488“ беше голямо разочарование.


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 2 out of 5.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.