„Шахматна новела“ е последното литературно постижение на австрийския майстор Стефан Цвайг, което е завършено в бразилско изгнание и изпратено до американския му издател само няколко дни преди самоубийството му през 1942 г.
Историята разказва за пътуващите с кораб от Ню Йорк до Буенос Айрес. Установяват, че на борда е световният шампион по шахмат Мирко Чентович, арогантен и необщителен човек. Разказвачът и Макконър се обединяват, за да опитат със своите общи знания в шаха да победят шампиона. И разбира се те са разгромени от Чентович. Тогава мистериозен пътник – доктор Б., пристъпва напред, започва да им дава съвети и изненадващо за всички, партията завършва с реми. Как той е успял да разбере до съвършенство играта на шах и всъщност на каква цена?
Тази кратка история на Цвайг според мен е интересна трактовка на живота като игра на шах, разглеждана от няколко различни гледни точки чрез героите Чентович, разказвачът и доктор Б.
Четейки за шахматния шампион, роден с интелектуални ограничения, но надарен с изключителни шахматни умения, в съзнанието ми изникнаха няколко въпроса, които по принцип си задавам по отношение на хората. Ако си гениален в една област, дали ти е нужно нещо повече? Ако си по-добър от останалите, това позволява ли ти да се възгордяваш и дали да унижаваш ти носи удоволствие? Ако, както в случая, наизустяваш до съвършенство, това талант ли е?
От друга страна, публиката на шахматна партия препредава онова желание, което дреме във всички нас – да се опитваме да победим най-добрите. Онзи изконен човешки стремеж да надскачаме себе си, да знаем повече, да можем повече, да се доказваме. Защото, в крайна сметна, егото е много силна движеща сила. Може да ни помогне, но може да ни доведе и до лудост. Това проклятие ли е или добродетелно желание?
И докато всички тези главоблъсканици от моя страна могат да се отнесат по адрес на едни измислени герои, историята на доктор Б. е прекалено реална. История, заредена с изключителна душевна мъка, изолация и воля за оцеляване. История за човек подложен на едно от най-страшните мъчения – да остане сам със себе си в пълна тишина месеци наред. Човек мачкан и смазван от нацисткия режим.
Играта в тази история е интересна метафора – шахматната дъска е като бойните полета в Европа през Втората световна война, където са изправени черното срещу бялото. Фашизмът и нацизмът срещу либерализма и демокрацията. Ако си от страната на белите ти остават единствено ума и душата, но поне второ не могат да ти отнемат. Такъв паралел можем да направим и между Чентович и доктор Б. – антагонистът е груб и некултурен човек, който става арогантен и алчен след вкуса на успех (черното), а протагонистът е добре образован, смирен, умен и състрадателен (бялото).
Въпреки това, краят носи тъга и меланхолия. Вероятно Цвайг не е вярвал, че бялото може да възтържествува, но е познавал дълбочината на човешкия ум и създава една вечна история за обсебващата нужда от спасение.
Свикнали сме да казваме, че в живота не всичко е черно и бяло, но на шахматната дъска е точно така. „Шахматна новела“ е елегантна, майсторски написана творба, която носи смисъл сама по себе си, но всеки читател би могъл и сам да ѝ предаде такъв.
Оценката ми за книгата в Goodreads:
Блогът на Ивиана 