“Тревожна кръв” от Робърт Галбрейт

“Животът ме е научил на едно: там, където няма способност за радост, няма и способност за доброта.”

Корица на трилър книга от Робърт Галбрейт

Ако все още не сте разбрали, да ви кажа, че Робърт Галбрейт е всъщност псевдонимът на Джоан Роулинг (Дж. К. Роулинг) – авторът на поредицата за Хари Потър. От няколко години тя пише под този псевдоним като из основи сменя жанра от фантастика на трилър. А с обезкуражаващия си обем от 904 страници, “Тревожна кръв” е петата книга от поредицата за частния детектив Корморан Страйк. 

Марго Бамбъро изчезва преди 40 години, но въпросът какво точно ѝ се е случило не дава мира на дъщеря ѝ Ана. Тя наема Корморан Страйк и Робин Елакот, за да открият отговорите в срок от една година. Според заключението на полицията, Марго е убита от серийния убиец Денис Крийд и му е приписана като жертва, но може би главният разследващ е бил предубеден. Полицейските доклади са пълни с пропуски, единственият по-сериозен източник на информация е старият тефтер на главния разследващ Талбът, който се опитва да обясни мотивите за изчезването на Марго с окултни вярвания и астрология, а Страйк и Робин се опитват да разплетат случая, като междувременно се борят с чувствата си един към друг.

Почитател съм на поредицата, макар да съм чела единствено “Смъртоносно бяло” преди настоящата книга, а предните три – “Зовът на кукувицата”, “Копринената буба” и “В служба на злото”, съм ги гледала като сериали на HBO. Но независимо от това, много харесвам стилът на Робърт Галбрейт – описателен, интригуващ, детайлен и изключително методично проследява всеки случай. Интересното в случая на “Тревожна кръв” е, че всяка глава започва с част от незавършената английска епична поема от Едмънд Спенсър “Кралицата на феите”, като в шест части се представляват добродетели. Съответно, с всеки избран фрагмент на епоса, Робърт Галбрейт насочва читателя накъде ще се развие действието. 

В центъра на книгата са отново Страйк и Робин – Корморан е военен ветеран, загубил крака си, дълбоко наранен от единствената жена, която е обичал истински и която спорадично още присъства в живота му, изолира се от света, не показва чувства и е изключително добър в работата си. Робин става негов съдружник преди няколко години след като е назначена за временна секретарка в детективската агенция. Тя се опитва да се справи с паник атаките и посттравматичния стрес след като е изнасилена в колежа, а сега преминава и през труден развод, след като разбира, че съпругът ѝ има любовница. Междувременно се опитва да изясни собствените си чувства към Страйк. В “Тревожна кръв” е интересно да проследим и динамиката между двамата, научавайки мислите им в една и съща ситуация, отделно от разследванията им – Робин си мисли, че Корморан я подценява, държи я настрана и че по-скоро любовният му интерес е насочен към бившата му годеница; от друга страна Страйк не спира да мисли за съдружничката си, но не казва правилните неща в правилния момент, пестелив е на похвали и прави глупави подаръци, докато се бори с личните си проблеми. Въпреки всичко това, като екип се справят повече от добре, а всички догадки ще се съберат като двойка или не остават дори след края на петата книга.  

Но да се върнем на конкретната история. Въпреки дължината на книгата, някои сюжетни линии и повторения от типа “какво знаем до момента”, които са по-скоро пълнеж, това е наистина добре написана мистерия. Сюжетът e сложен, приковаващ внимание, сериозен като засегнатите теми и пълен с обрати. Има толкова много интересни и ексцентрични герои, свързани със случая, че може би на моменти ще ви е сложно да разберете какво точно се случва и ще ви е много трудно дори да предположите кой е отговорен за изчезването на Марго. И докато двамата частни детективи ровят в миналото, читателите разбираме за улики, свързани със сатанизъм, астрология, гадаене с таро и осъзнаваме колко лесно можем да бъдем подведени от собствената си преценка за външен вид, социален статус или професия. В “Тревожна кръв” се отдава голямо значение и на теми като: промяната, загубата, феминизъм, насилието над жени в множеството му форми, затова някои части от книгата може да са чувствителни за читателите, но всички те се разкриват във времето чрез героите. Наркозависим лекар; починал полицай, който разследва първоначалното изчезване и бавно полудя; италиански гангстери и проститутки; мъж-женкар, чиито приятелки умират; семейство с психически заболявания; близките на изчезналите жени и сериен убиец, който се облича като жена, за да похити по-лесно жертвите си. Но нещата понякога не са такива, каквито ги представят хората. Все пак искам да спомена, че образът на серийния убиец Денис Крийд е многопластов, макар самият той да присъства пестеливо в книгата и да не е основният фокус – с много трудно детство, наречен “Демонът от Парадайс парк”, Крийд е изключително интелигентен социопат, крайно садистичен и егоистичен, отговорен за изнасилването, мъчението и убийството на множество жени, чийто брой и до днес не е известен на полицията. Той е настанен в психиатрична клиника и отказва да отговаря на въпросите на полицията и журналистите. Самата Роулинг признава, че образът на Крийд е бегло съчетание от истинските серийни убийци Джери Брудос и Ръсел Уилямс, и разбира се той е удобният извършител за полицията, но така и не намират потвърждение за това. 

И макар да може да ви се стори, че действието се развива по-скоро бавно, има прекалено много сюжетни линии и прекалено много замесени хора, които трябва да се елиминират от Корморан и Робин, за да се достигне до отговорите. Така, в шеста част нещата се забързват.  Поднася се нова и нова информация, която вече води до разкриването на извършителя, който е по-скоро изненадващ – съчетание от много мрачен герой на Агата Кристи, доза “Отворени рани” и Греъм Йънг. Да си призная честно обаче, методите и мотивите, изложени от Галбрейт, ми се сториха доста познати, тъй като съм ги срещала често в трилърите. Но това не прави книгата по-малко добра. Макар неразкрития случай с изчезналата лекарка Марго Бамбъро е централната нишка на “Тревожна кръв”, Галбрейт преплита астрологията, гръцката митология, психични заболявания, уврежданията и други сложни концепции в един добре структуриран трилър, междувременно намирайки баланса между разследването и личния живот на главните герои.

И докато началото на всяка глава е давано със стихове от “Кралицата на феите”, където се прославят добродетели, в самата история намираме множество грехове – гордост, гняв, похот, завист. Не знам дали авторът е целял това противопоставяне, или това са само мои спекулации, но книгата е изпълнена с алегории, метафори и препратки към скритото от очите. А амбициозното начинание на Галбрейт да напише “Тревожна кръв”, напълно оправда очакванията ми. 

 


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 4 out of 5.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.