„Онези, които живеят благодарение на тълпата, трябва да бъдат готови и да бъдат унищожени от нея.“
Дали като алтер егото ѝ на Дж. К. Роулинг или на Робърт Галбрейт, не можем да отречем, че Джоан Роулинг носи изключителен талант за разказване на истории. Описателни, увлекателни, със задълбочени и интригуващи герои и не на последно място – с голям брой страници. В случая, шестата книга от поредицата за частния детектив Корморан Страйк определено може да ви обезкуражи с обема си – цели 1048 страници, но това не трябва да ви плаши, защото Габрейт е написал чудесно четиво за феновете на модерната криминална литература.
Когато обезумялата Еди Ледуел се появява в детективската агенция, Робин Елакот няма представа как да постъпи. Еди е съавтор на нашумялата анимация „Мастиленочерно сърце“ и е преследвана онлайн от загадъчна личност, носеща псевдонима Аномия. Ледуел отчаяно търси съдействие, за да разкрие истинската самоличност на Аномия, но Робин решава, че агенцията не е в състояние да ѝ помогне и отпраща посетителката. Само няколко дни по-късно обаче медиите съобщават потресаващата новина, че Еди е убита в гробището Хайгейт, където всъщност се развива сюжетът на „Мастиленочерно сърце“. Това е повратният момент, в който Робин и съдружникът ѝ Корморан Страйк се съгласяват да поемат случая и да открият самоличността на Аномия, но това се оказва по-сложно от очакваното. Двамата детективи попадат в сложна мрежа от фалшиви онлайн профили, заплетени делови интереси, токсични лични отношения и семейни конфликти, които ги излагат на неочаквани опасности…
„Мастиленочерно сърце“ ни потапя в история, която е сложна и интелигентно написана, с множество обрати и с динамичен сюжет, който поставя в центъра на действието наболяла тема за модерното ни общество – социалните медии, интернет форумите и онлайн общностите, които дават възможност на хората да се крият зад измислени самоличности. Детективска агенция „Страйк и Елакот“ е наета да разследва убийството на Еди Ледуел – съавтор на нашумяла сюрреалистична анимация, наречена „Мастиленочерно сърце“, която се превръща във феномен, благодарение на героите и майсторските рисунки. Но макар създаденото от Еди и Джош Блей да привлича хиляди почитатели на тяхна страна, славата им носи и много врагове – уволнени служители, роднини, които очакват финансови облаги, пренебрегнати страстни поклонници, бивши гаджета, онлайн профили, които ги обвиняват, че загърбват феновете си заради пари, а най-ожесточения от всички тях е енигматичният Аномия*, който очевидно знае прекалено много лични детайли за Ледуел и е решен да съсипе живота ѝ. И докато Робин и Страйк се опитват да намерят кой стои зад псевдонима, означаващ „*изкореняване или разпадане на всякакви морални ценности, стандарти или насоки, които хората да следват“, те неочаквано се замесва в сложна мрежа от фалшиви профили, онлайн тормоз, крайнодесни организации, тролове, затворена интернет общност и бизнес интереси, които всъщност застрашават собствения им живот.
Интересен е и похватът на Галбрайт успоредно със случаите, които разследват, писателят да ни прави съпричастни със случващото се в личния живот на детективите Робин Елакот и Корморан Страйк. Но не се притеснявайте, ако не сте чели предходните книги, защото Галбрейт много елегантно и на място включва ретроспективни спомени и случки, които помагат на читателя да се ориентира в сложните взаимоотношения между двамата съдружници. Сравнително наскоро разведената Робин се опитва да свикне с новия си живот на необвързана жена, докато се бори с чувствата си към Страйк, който пък от своя страна най-после осъзнава, че изпитва нужда от стабилна връзка и предприема първата крачка към Робин, но за съжаление всичко се обърква. Въпреки това, и двамата претърпяват развитие – стават по-открити, по-уверени, по-осъзнати, сякаш в шестата книга наистина порастват.
Да се върна обаче на конкретната история, за написването на която вярвам, че Роулинг е почерпила от собствения си опит с обсебващи фенове, нападките и обидите в социалните медии, отричане на постиженията ѝ и неконтролируемото разкриване на подробности от личния ѝ живот. Вероятно затова сюжетът носи толкова силно усещане за достоверност и освен за изкривения свят на онлайн обществата и дезинформацията, повдига интересни по-дълбоки въпроси дали изкуството се създава като израз на твореца и дали той дължи нещо на феновете си, дали същите тези почитатели трябва да имат думата във вземанията на творческите решения и ако не останат доволни, трябва ли да имат свободата да заклеймят създаденото? Основното, което наистина се откроява в този роман, обаче е писателският стил. Прозата на Галбрейт е описателна и интригуваща, изключително добре препредава състояние и емоции, обрисувайки картини в съзнанието на читателя. И докато изключително методично е проследен поредния случай на двамата детективи с напрежение, мистерия и доза екшън, до самия край ще ви е изключително трудно да разплетете множеството сюжетни линии и сложните връзки между всички замесени, тъй като писателката прави почти невъзможното, за да не се досетим кой в действителност е Аномия.
Разбира се, няма да съм аз ако не спомена и малките подробности, които не ми харесаха. На първо място е това, че множеството персонажи, техните никнейми, четенето на няколко различни чата едновременно ми се струваше прекалено усложнено и ми беше трудно да вникна в сюжета и да следя какви детайли се разкриват. След това ще спомена и дължината на самата книга, която според мен спокойно можеше да бъде съкратена с няколко глави и на последно място – нещо, за което наистина ме е яд – отношенията между Страйк и Робин отново са оставени без развитие. Но най-слабият аспект в шестата книга и едновременно с това изключително изненадващо за мен, беше финалът. Нелогичен, антиклиматичен, без да дава достатъчно обяснения случилото се в продължение на 1000 страници.
Именно краят остави в мен разочарование от иначе доброто допълнение към поредицата за детективското дуо, но това не означава, че няма да я препоръчам на почитателите на поредицата или просто на любителите на добра мистерия, макар моята любима засега да остава „Тревожна кръв„.
Оценката ми за книгата в Goodreads:
Блогът на Ивиана 