„Черната смърт и венец от зюмбюли“ от Виктория Хенкокс, част от сп. „Агамор“

Виждайки името на Виктория Хенкокс върху корицата на втори брой на списание „Агамор“, нямаше начин да не се сдобия с него. Нямам първи брой и не бях запозната с изданието до този момент, така че всъщност не очаквах да е толкова добро. Но всичко по реда си – нека първо ви разкажа за самата книга-игра, повод за тази публикация, и след това ще дам повече информация за „Агамор“.

„Черната смърт и венец от зюмбюли“ е предисторията на „Нощна смяна“ и в тази кратка книга-игра, състояща се от 100 епизода, можеш да откриеш кой се крие зад маската на Чумния лекар. Дали обаче ще оцелееш, за да разбереш…това зависи само от теб.

Вече няколко пъти съм споменавала, че съм почитател на Виктория Хенкокс и нейния стил, в който безпроблемно съчетава историческа фантастика, мистерия, заплашителна атмосфера и вземане на решения, създавайки завладяващо изживяване за читателите. Все пак искам да уточня, че по отношение на тази книга-игра, кратка не означава лесна. Ще трябва да мислите, записвате и избирате мъдро, защото много бързо търсенето на изход от града, покосен от най-кошмарната епидемия в историята, може да завърши фатално.

Механиката на игра е същата, както в останалите книги-игри от Хенкокс, а именно събиране на ключови думи и предмети, срещи с различни персонажи, логически задачи, и на мен лично това са ми любимите похвати. Нещото, което ме затруднява обаче е когато е необходимо да се ориентирам с географските посоки по кой път да поема, така че ми се наложи да се повъртя в кръг, за да напредна. Като изключа и малкото зацикляне на един конкретен епизод, то това беше увлекателно, мрачно и сюрреалистично преживяване. И целта да узная кой стои зад маската на Чумния лекар беше успешно достигната. Ако обаче не сте чели „Нощна смяна“, не се притеснявайте – „Черната смърт и венец от зюмбюли“ може да се премине и като самостоятелна книга-игра. В допълнение, в списание „Агамор“ са публикували стратегията и методиката на Хенкокс за писане на книги-игри, така че ако искате да пробвате, вярвам, че съветите ѝ ви биха били полезни.

Нека сега обаче ви поразкажа повече за самото списание. Със своите 206 страници и изключително добри печат и оформление (професионално изкривяване да обръщам внимание именно на това), обещанието на Радослав Апостолов от първата страница то да не разочарова, наистина е изпълнено. „Агамор“ се състои от шест книги-игри, интервю с Джордж М. Джордж, селекция на най-страшните книги-игри, излизали досега в България (благодаря за препоръките), обзор на интерактивната литература в Италия, цялостен разбор и оценка на поредицата „Призвание герой“ и други материали, така че със сигурност мога да кажа, че това не е четиво за един ден.

Лично аз отделих сумарно около седмица да изчета статиите и да изиграя книгите-игри:

• вече споменатата „Черната смърт и венец от зюмбюли“;

• „Кинцуги“ от Пиер Сенсфелдер – светът е опустошен от Новата чума, а човечеството потъва в амнезия. Ти си в ролята на самотен наемник с жестока мисия, а наградата е споменоспасяващия препарат мемзин. Дали обаче си готов да изпълниш поставената ти задача, дали ще се опиташ да запазиш човешкото в себе си, ще успееш ли да си възвърнеш паметта и дали изобщо ще останеш жив, зависи само от теб.
В кръга на шегата, част от книгите-игри във втория брой на „Агамор“ могат да се обединят под темата за „новата чума, която погубва човечеството или превръща хората в зловещи същества“. По същество обаче, за мен това беше най-трудната книга-игра от поместените в списанието – след поредното преиграване се замислих дали изобщо имаш правилен ход. Правилата са много ясни – имаш показатели за Памет, трябва да записваш кодове, както и екипировката, която намериш, но цялостното ми усещане, докато играех беше за надвиснала опасност и неизбежен фатален край на всяка крачка. Благодарение на зловеща атмосфера и създаденото чувството да бъдеш изключително предпазлив, Пиер Сенсфелдер със сигурност ще предизвика всеки читател.

• „Мелинда 2: Измяната“ от Кирил Иванов – огнената вещица Мелинда Вилфорд е част от военен аркидийски отряд, чиято едничката цел е да избива гоблини, с които са във война. Докато обаче тя не открива две уплашени гоблински момиченца, които се опитва да спаси от неизбежна смърт. Това превръща Мелинда в предател и въпросът е дали ще успее да помогне на децата да избягат и тя самата да остане жива.
Не съм запозната с първия разказ-игра с Мелинда, но в този играчът има показатели за Магическа сила, Престиж и трябва да записва ключови думи, докато вещицата се опитва да възпре поне малка част от войниците. До някъде се подразбира, че щом имате точки за някаква способност, ще ви се наложи да я използвате често, така че трябва да преценявате добре ситуациите и успешно да стигнете до Епилога.

• „Градчето“ от Николай Николов-Козия – събуждаш се в зловещо градче, където „те“ и Адът те очакват. Срещаш се с някогашните обитатели, които сега са живи мъртъвци, научаваш ключови думи, опитваш се да се ориентираш в мъглата и се надяваш много добре да запомниш инструкциите, за да се измъкнеш. На всяка крачка обаче те дебне опасност – необходими са ти съобразителност, късмет и решителност, защото и миг невнимание ще означава смърт.
За мен това беше много сполучлива хорър история, с чудесно изградена атмосфера, интересни персонажи и достатъчно увлекателен геймплей. Като сюжет, може да ви се стори сходна с „Черната смърт и венец от зюмбюли“, но е и достатъчно различна, за да се опитате да стигнете до края. И единствената ми забележка е, че „Градчето“ беше твърде кратка!

• „Нощта на демона“ от Рони Мейдей – Уилям среща очарователната вещица Лорън, към която започва да изпитва чувства. Но демонологът сякаш е прокълнат, защото нещо отнема живота на любимите му хора. Дали той и Лорън ще успеят на оцелеят през Нощта на демона, да, точно така – зависи от твоите избори!
Тази книга-игра вплита демони, оцеляване и романтика, и не на последно място – интерактивна литература в самата книга-игра. В целостта си, „Нощта на демона“ е лека и малко мрачна, така че е като глътка свеж въздух, ако решите да играете книгите подред. Механиката е сравнително проста – избирате специализация на Уилям, събирате кодови думи, но имате и показатели за Енергия и Щастие. На мен обаче ми се стори, че я преминах успешно твърде бързо, без да взимам кой знае какви решения, така че се почувствах сякаш съм мамила. Затова съм решила да пробвам поне още веднъж, защото вярвам, че Рони Мейдей има какво още да ми предложи като читател-играч и в останалите епизоди.

• „Преди изгрев слънце“ от Лука Капече – в тази книга-игра проследяваш историята на вампира Николай, на когото остават четири часа преди утрото да сложи край на вековния му живот. Дали ще успееш да промениш съдбата, преживявайки миналото повторно, или времето ще изтече преди Ник да успее да отмъсти?
Това е кратка, увлекателна и лесна като механика история, в която трябва да следите единствено показател за Време, препускайки през различни епохи. Играейки, бихте могли да направите аналогия с „Дракула“ от Брам Стокър, но самият сюжет предлага множество избори, готическа романтика и вампир, който копнее за отмъщение.

Като обобщение, наистина мога да кажа, че ви очаква едно необикновено пътешествие през тъмнината и по-добре да бъдете нащрек, понеже в нея се спотайват странни неща…

Можете да разгледате част от списанието тук. Ако пък искате да го поръчате, можете да го направите оттук.

Оценката ми за книгата в Goodreads: