В продължение на няколко месеца личната ми дилема беше да си купя ли книгата-игра „Алиса в страната на кошмарите“ или не. Плюсовете бяха великолепните илюстрации от Кев Кросли, интересния сюжет в 520 епизода и ужасяващата Страна на чудесата, но нещото, което не ми харесваше беше механиката за игра. Не съм почитател на „Битки безброй“, хвърляне на зарове и смятане на точки, но очевидно тези неща не ме разубедиха да поема на това кошмарно приключение и ще ви разкажа за първото си преминаване.
Всичко започва след като Алиса изтичва след Белия заек и пада в заешката дупка. Звучи ли ти познато? Може би е така, но години след „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“, тя попада в Страната на кошмарите, чиито обитатели трябва да спаси от все по-умопомрачената Червена кралица. За тази цел самият ти трябва да решаваш по кои пътища да тръгне Алиса, какви рискове да поеме, как да се измъква от животозастрашаващи ситуации и кои чудати създания да срещне по пътя си към Двореца. Дали обаче героинята на Луис Карол ще успее да се справи с предизвикателствата или лудостта от кошмара ще надделее – зависи само от теб!
Тъй като едновременно поръчах тази книга-игра и списание „Агамор“, за мен беше интересно съвпадение, че в списанието беше поместено ревю на книгата от Деян Efix Вачков, което всъщност умишлено пропуснах да прочета, за да не си създам очаквания и най-вече, за да не се повлияя.
Първото нещо, което ми направи впечатление e, че за да разбереш как да играеш „Алиса в страната на кошмарите“, трябва да се запознаеш с 10 страници инструкции. Освен, че ти трябват два зара или тесте карти и евентуално молив, за да записваш всичко необходимо в Дневника, започваш пътешествието си и с пет умения: Атака, Лудост, Издръжливост, Сръчност и Анализ, между които са разпределени определен брой точки, и те биха могли да са от полза на Алиса в различни ситуации. Както споменах в началото, тази книга-игра е с механика тип „Битки безброй“, така че малко или много има акцент върху показателите на Атака и Издръжливост, но лично аз бях много доволна от възможността да приемеш, че печелиш всяка битка без да хвърляш зарове и да проверяваш статистика. Това обаче по никакъв начин не гарантира, че ще стигнеш успешно до края. В допълнение ти се дават две възможности за промяна на ситуацията, в която се намира Алиса, и карта на предната и задната корици, по която можеш да се ориентираш.
Общата трудност на тази книга-игра не е висока – логически задачи, съобразителност, взимане на множество решения, водене на записки и битки. Има обаче определени моменти, на които можете да си поостанете. Един такъв е когато попаднеш в Лабиринта (мисля, че можеше да бъде описано или поне разиграно много по-добре) и за мен лично беше проблем, защото картата не е особено детайлна и трябваше да се ориентирам с географски посоки. Юг, запад, разклонения, север, изток, разклонения – от цялото това лутане и въртене в кръг започнах да добавям точки към своя показател за лудост. Всъщност истината е, че не ми хрумна сама да си начертая карта откъде минавам, което вероятно би улеснило преминаването ми през тези глави. Вторият момент е конкретна гатанка, чийто отговор е персонаж от „Алиса в огледалния свят“, но не мисля, че е непосилно човек сам да се досети. И ако имате късмет да достигнете до последната битка, ще се сблъскате с много интересно решение от страна на Джонатан Грийн и начинът ви на игра до този момент може наистина много да ви помогне.
Искам обаче да споделя и за детайлите, които ми направиха впечатление в българското издание. На първо място беше това, че в горния ъгъл на всяка страница са отпечатани номерата на епизодите, които се намират на нея, което пък от своя страна прави разлистването и ориентирането много по-бързи. Също така, в „Алиса в страната на кошмарите“ са поместени илюстрации в два стила от Кев Кросли, което първоначално малко обърква и по-скоро може да бъде прието като грешка на издателите, но някъде прочетох (наистина не помня къде), че единият вид са с цел да бъдат оцветени, което за мен беше интересна подробност.
След първото си преминаване през тази книга-игра мога да кажа, че може би играх по-предпазливо, отколкото е необходимо, и по-скоро се случваше да събирам предмети, отколкото да научавам ключови думи или да се срещам с редица заплашителни герои. Дали това беше добре или не толкова за мен като играч, все още не мога да преценя. но все пак успях да избягам от тази чудесна смесица от фентъзи и ужаси. Предполагам, че много запалените почитатели на жанра ще намерят „Алиса в страната на кошмарите“ за не толкова сериозна или трудна, но все пак бих я препоръчала на тези, които нямат против малко повече лутане, хвърляне на зарове и голяма вероятност за преиграване.
Оценката ми за книгата в Goodreads:
Блогът на Ивиана 