„Психо“ от Робърт Блох

Kniga-psiho-robart-bloh

Дори и да не сте чели или гледали „Психо“, то много вероятно сте чували това заглавие, защото и книгата, и филмът са станали част от популярната култура дори само чрез фрагменти от сюжета. Е, аз съм от онези малцина (поне в моето обкръжение), които не са гледали класическата екранизацията на Хичкок, но поне поправих пропуска си с книгата на Блох. 

Изтощена и изгубена в бурна, мрачна нощ, Мери Крейн вижда табелата на мотел Бейтс. Имаща нужда от топъл душ и сън, Мери все пак наема стая, макар собственикът Норман Бейтс да ѝ се струва странен. А това ще се окаже по-лошо решение и от това да открадне 40 000 долара от своя работодател и да избяга.

Първоначално е възможно да подходите скептично заради обема на книгата – едва 170 страници (издание на Ciela от 2018), но недейте. Щом прочетете „Психо“ ще разберете защо това е класическа хорър книга. И да, накратко казано, романът разказва историята на Норман Бейтс, собственик на изолиран мотел, който се бори с властната си майка и се забърква в поредица от убийства. Но сюжетът е много повече от това. Вероятно Блох е проявил голяма смелост да напише такъв роман предвид табутата на времето, в което е издадена – сексуалност, лудост, отношения майка-син. Стъпвайки върху тази основа и размивайки границите, писателят създава шедьовър, който е актуален и до днес. 

Прозата на Блох е стегната и описателна, и точно неговият стил създава напрежението, благодарение на мрачната атмосфера, която обрисува. В „Психо“ обаче липсва моментът, в който ще изпитате истински страх – всичко се случва постепенно, Блох надгражда историята, играе си с внушения, алюзии и разчита на психологическия ефект. Мога само да предполагам, че тази книга е била ужасяващо преживяване за читателите през 60-те години – убийства, изолация, психически отклонения, потресаващи събития и разстройство на личността. Всъщност самият Блох признава, че е вдъхновен от престъпленията и обстоятелствата около случая на убиеца от Уисконсин Ед Гейн за образа на Норман Бейтс. 

Но макар „Психо“ да е достоверна чрез своята ужасяваща простота, за мен най-голямата сила беше в това, че сюжетът е предаден изключително визуално – къщата, в която времето е спряло, вътрешните борби на Бейтс, дъждът, облеклото, поведението, „превключването“ на личностите. Няма нито един излишен детайл или реплика, а сцените са описани с истинска прецизност. И превеждайки ни през мислите и действията на извършителя, емоции като гняв, отвращение и съчувствие, Блох изгражда една история, в чийто фокус са не героите, а мотивите, убийствата и разкриването им.

За мое съжаление, обаче, книгата беше много по-кратка, отколкото ми се искаше. Вероятно и много преди края ще подозирате (или дори ще знаете) какъв ще е той – все пак „Психо“ е на повече от 60 години и сте чели похватите на Блох при много от писателите след него. Но определено ще искате да прочетете написаното до самия финал.

 

„Каквото и да правиш, има неща, от които не можеш да избягаш.“


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 4 out of 5.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.