„Написано с кръв“ от Крис Картър

Kniga-napisano-s-krav-kris-kartarПрочитайки “По следите на злото” останах със смесени чувства – допадна ми стила на Крис Картър, но историята не ми се стори толкова силна, колкото ми се искаше. Както казах и в тогавашната публикация, вероятно проблемът беше, че ми липсва предистория, защото книгата е продължение, така че реших да си изградя по-релевантно мнение като прочета и “Написано с кръв”.

Умелата джебчийка Анджела Ууд решава да отпразнува печалбата си за деня с коктейл в приглушен бар, където със сигурност няма да привлича внимание. Но открадвайки чантата на груб клиент, за да му даде урок, младата жена допуска сериозна грешка. В чантата има само тефтер, от който Анджела иска да се отърве възможно най-бързо, затова го изпраща на криминалиста доктор Слейтър. 

Единадесетата книга за детектив Робърт Хънтър (брилянтният лосанджелиски полицай, шеф на отдел “Свръхтежки убийства”) започна наистина обещаващо – полицията се сдобива с дневник на сериен убиец, който се е спотайвал с години. Никой дори не е заподозрял защо изчезват хората, никой не е разследвал какво се случва с тях, а “Върколака” не оставя никакви следи. В тефтера си той описва изтезанията и убийствата методично, до най-малкия детайл, дори къде са останките, но най-шокиращото са “гласовете”, които му казват какви жертви да търси. Разбира се, той не е предполагал, че някога някой ще разбере за този дневник, затова отчаяно иска да си го върне и не след дълго вече знае коя е крадлата.

Крис Картър успява да те увлече – залага много добра идея, пише стегнато, последователно, с кратки глави и без накъсване на сюжета. Имаме класическата игра на “котка и мишка”, сблъсък на интелект, защитен свидетел, косвени жертви. Дори щях да преглътна, че партньорът на Хънтър детектив Карлос Гарсия е просто за фон, полицейското разследване на практика липсва, а образът на Анджела е по-скоро неприятен. Но както при предната негова книга, имах няколко проблема с историята и през цялото време ми липсваха основни елементи в “Написано с кръв”. Картър навлиза в множество детайли, които според мен не носят никаква добавена стойност (точното разстояние между две точки в минути, теглото до милиграми на оръжията, размери до милиметри) и дори има изречения, които се повтарят в края на едната глава и началото на другата. От друга страна обаче авторът някак си се плъзга по повърхността на психологическия профил на убиеца – на няколко пъти в книгата се сменя гледната точка, докато той пише в дневника си, но написаното е безлично, а и едва накрая разбираме каква е историята на “Майлс Ситром” (Miles Mortis – Войник на смъртта). Имах нужда от повече задълбоченост, от развиване на сюжетната линия за “гласовете”, които всъщност не са плод на психическо разстройство, от повече хипотези за мотивите. От средата нататък книгата сякаш се превръща в обикновен екшън и драстично се разминава с обещаното на задната корица.

Признавам, идеята на “Написано с кръв” е много добра, но за съжаление изпълнението беше на средно ниво – липсва напрежение, очаквани обрати, линейно действие (макар и динамично) и множество пропуснати възможности Картър да предизвика полазване на тръпки у читателя. Последното не знам дали е недостатък на стила на писане или авторът е решил книгите му да са една идея не толкова зловещи, тъй като самият той завършва криминална психология и предполагам, че би могъл да ни представя много по-сложно изградени, многопластови серийни убийци. От друга страна пък просто може да набляга на описването на психопатологията, а не толкова на това колко отдела има в полицията на Лос Анджелис и каква апаратура използват.

А краят беше банален и нереалистичен. Сякаш завършекът трябваше да е достоен за Холивуд.  И се извинявам предварително, но не мога да си го спестя – Анджела трябваше да умре! Вярвам, че щеше да е доста по-правдоподобно. 

Както сами сте се досетили, “Написано с кръв” не е от най-добрите трилъри, които съм чела – силно начало, но сякаш към средата и самият Картър е искал да приключи книгата по-бързо. А когато писателят не се справя особено добре с идеите си, читателите също остават със смесени чувства. 

 


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 3 out of 5.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.