“Кладенецът” от Веселина Седларска

“Взимаш нещо отвън от тебе, влиза в тебе и се изважда навън. Важното е да не се изкриви съобщението по този маршрут. Идва едно съобщение, божествено съобщение: “Обичайте се”! И някой го препредава: “Обичай ближния си”! И ето ти грешка в съобщението, което, когато е било божествено, ти е съобщавало да обичаш себе си.”

Харесвам Веселина Седларска като журналист – чета голяма част текстовете, които публикува, следя я в социалните мрежи. Но я опознах като писател, когато тя реши да разкрие голяма част от себе си като човек с “Депресията ме обича”. Всъщност “Кладенецът” е дебютният роман на Седларска, така че съм започнала малко отзад напред, но в това няма никакво значение, защото прекалено дълго отлагах прочитането на тази книга.

По време на курс по творческо писане с насоченост към психологията, героинята Милкана Пейчева поставя задача на групата да напишат ръкопис за героиня, която ходи на психоаналитик. Веселина Седларска е част от участниците и чрез своя ръкопис се хвърля в кладенеца на съзнанието, на нищото в душата, на търсеното щастие, на необятния аз. 

Не мога да отрека, че книгата ми тръгна тегаво, някак си не успях да се свържа емоционално с голяма част от историите. Всъщност структурата на “Кладенецът” се дели между разкази от курса по творческо писане и ръкописа на Седларска, вмъквайки цитати и препратки към психоанализата, към Фройд, Юнг. История в историята, които в края се обединяват. Но хубавото на книгата е, че няма претенции за научна литература, наблягаща на психология, термини и тълкуване. Напротив, “Кладенецът” е фрагментирана, лична изповед – откровена, разнородна. Откриваме героите Савата, Милкана, Радев, Кити, Стамена, които имат собствена живот, собствен опит преди писането на един ръкопис да ги събере заедно. Във всекиго можем да открием по нещо, но за мен си останаха по-скоро фон, някаква събирателна на всички истории.

Истината е, че ми е много трудно да резюмирам конкретно тази книга, или да напиша мнението си свързано, защото съзнанието ми се лута между прочетеното и какво всъщност се опитва да ни каже авторът. В един момент ти е едно хаотично, неопределено, после става сериозно, после пак не разбираш нищо, след това пък намираш себе си в думите. Но в крайна сметка не приемам книгата като роман-художествена измислица, тъй като текстовете на Седларска са като упражнение в психодрамата, а ние сме участници, свидетели. Не случайно, много често, съветите на психолозите са да записваш мислите си, да си водиш дневник, да изхвърляш върху листовете, това което ти тежи. Един вид самотерапия. Но в случая не знаеш кое е личното и кое е плод на въображението на журналистката.

Вероятно всеки започнал “Кладенецът” ще си помисли, че Седларска пише за себе си, но дали е точно така – никой не знае. В края на книгата разбираш, че може би грешиш, или пък не?! Дали е собствен опит или само преказказва? Архетипи, персонажи, метафори, никой не може да отрече богатството на езика и знанията на авторката, които искрено впечатляват. “Кладенецът” е истории, поуки, случки, бреме, чужди амбиции, все събирани с годините. Но на моменти ми се искаше да бъдат пропуснати частите с общите разговори в групата на курса. Ще се надценя като кажа, че аз бих оставила само главите на ръкописа и края – някак си ми изглежда по-завършено. 

Изненадващо за мен самата усетих “Кладенецът” чужда, не моята книга, за разлика от “Депресията ме обича”. Може би, щом прочетох втората, натоварих първата с прекалено големи очаквания. Но напълно осъзнавам, че тази книга се е появила от нуждата от писане, от извървения път на Седларска, от изживяното, от нуждата за споделяне без гръмкост. И съм убедена, че прозата ѝ ще прогори на много хора. 

 

“Какво ли се мъча след Екзюпери, след като той го е казал възможно най-добре: разхлабил се бе божественият възел, който свързва не­щата. Точно така го чувствах. Разхлабил се е възелът, който те държи цял, събран, единен, смислен. И за­почваш да се разпадаш на парчета, черупки, кръпки, люспи, перца, капки – това отвън. А вътре – морета от неизплакани думи, в които си толкова изтощен да плу­ваш, че вече копнееш спасително да се удавиш.”


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 3 out of 5.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.