„Проклет да съм, ако мога да отсъдя дали в случая е нужен лекар, полицай или свещеник.“
Писател, поет, публицист, критик и християнски мислител, определян като „принцът на парадокса“, в своето съвремие Гилбърт Честъртън оказва сериозно влияние не само върху литературата, но и върху католицизма. В днешно време обаче освен като автор на стотици произведения, есета, стихотворения и пиеси, той е познат на читателите най-вече като част от златните години на криминалния жанр със своите детективски разкази и случаите на разследващия католически свещеник отец Браун.
Сборникът „Огледалото на съдията“ се състои от общо шест новели, написани между 1914 и 1935 година, в които отец Браун разплита виртуозни престъпления и разобличава изкусни престъпници с лекотата на детска игра.
Със своя отличителен, приятен и достъпен стил, и поучителните разсъждения на отец Браун, със сигурност разбирам защо името на Гилбърт Честъртън е записано сред най-добрите в детективската литература. Предвид времето, в което са писани новелите, те могат да ви се сторят не достатъчно сложни и мистериозни, дори наивни може би, скучновати или прекалено философски, но въпреки това не мога да отрека майсторството на писателя и достойнствата на детективските случаите на отец Браун.
Още с първия разказ „Летящият кинжал“ Честъртън ни въвлича в мистериозно убийство, на пръв поглед свързано със сложни семейни отношения, тайно общество и свръхестествени сили. Вярвам, че това беше добро начало на сборника, защото романът демонстрира способността на писателя да създава сложни загадки с интересни обрати, а чрез своята наблюдателност и проницателност отец Браун със сигурност ще ви напомни за Шерлок Холмс или дори Еркюл Поаро. / Оценка: ★★★☆☆
Вниквайки в сложността на справедливостта и морала, „Огледалото на съдията“ отвежда читателите в правната сфера. Изследването на писателя на етичните дилеми в рамките на съдебен контекст добавя пласт интелектуална дълбочина към мистерията, което я прави завладяващо четиво за онези, които харесвам истории в стил „кой е извършителят“. / Оценка: ★★★★☆
Във „Върхът на иглата“ отец Браун разкрива на пръв поглед мистериозно самоубийство, повдигайки множество философските въпроси. В тази новела Честъртън изследва психологическите нюанси на престъплението и как понякога отговорът е пред очите ни, или в случая – в ума ни, благодарение на интуиция, провидение или просто благодарение на малките детайли, които не се вписват в цялостната картина. / Оценка: ★★★½☆☆
„Раят на крадците“ пък ни въвлича в престъпен подземен свят, докато заедно с отец Браун изследваме нетрадиционната представа, че сред крадци и нарушители на закона може да се появи неочаквано чувство за морал и справедливост, а разказът поставя под въпрос общоприетите граници между правилно и погрешно. / Оценка: ★★★☆☆
Въвеждайки елемент на технологична интрига, вярвам, че „Грешката на машината“ най-силно отразява личното мнение на писателя относно технологичния прогрес и развиващия се свят. В същината си, тази новела изследва пресечните точки на човечеството, морала и технологиите, докато вече добре познатия ни отец Браун разследва мистериозна смърт, свързана с авангардна машина. / Оценка: ★★★☆☆
Точно както и заглавието подсказва, последната новела „Неразрешимата загадка“ ни въвлича в история, която може да се определи като „противоречаща на традиционната детективска проза“. Чрез заплетената загадка и интелектуалния лабиринт, през който ни превежда отец Браун и който е объркващ едновременно и за персонажите в разказа, и за самите читатели, писателят изследва границите на човешката логиката и онези мистерии, които могат да надхвърлят конвенционалното разбиране. / Оценка: ★★★★☆
Напълно осъзнавам обаче, че Честъртън не е (в случая) криминален писател, който би се харесал на всички читатели. Наситената проза, малкото диалози, прекалено детайлните наблюдения и разсъждения, и събирането на всички тези фактори в история след история в сборник, вероятно ще изиграят основна роля в накланянето на везните в посока „не мога повече да чета тези разкази“ след втория или третия такъв. Затова моят съвет е, ако решите да прочетете „Огледалото на съдията“ или който и да е друг сборник с истории от британеца, не го четете, както обикновено бихте чели роман. Давайте си почивка, не четете разказите последователно, обмисляйте какво ви е направило впечатление, и може би така ще станете почитател на Честъртън.
“ — Когато пръчката сочи нанякъде, другият ѝ край винаги сочи в обратната посока. И тогава въпросът е дали държите пръчката от правилния край или не.“
Средната ми оценка за книгата в Goodreads:
Блогът на Ивиана 