„Мистерията в „Синия експрес“ от Агата Кристи

„Човек не бива да умира във влак.“

Книгата Мистерията в синия експрес от Агата Кристи

Отново дойде ред на книга на Агата Кристи покрай предизвикателството #ReadChristie2021 и този път избрах „Мистерията в „Синия експрес“.

Дъщерята на американския милионер Руфъс Ван Олдин Рут Кетринг е убита по време на пътуване в „Синия експрес“, а много ценни рубини са откраднати. Само малцина знаят за скъпоценностите, така че кръгът на заподозрени се стеснява. Вниманието на полицията се насочва към отчуждения съпруг на Рут – Дерик, който има финансови затруднения, а ако се случи нещо на съпругата му, ще получи голямо наследство. Но Еркюл Поаро не е съвсем убеден в точно тези мотиви за убийството…

В много отношения това е типична мистерия с Еркюл Поаро в центъра – множество особени герои, които са обвързани един с друг, тайни, убийство и редица заподозрени. Но от друга страна това е книга за самите участници в нея – ние вече знаем историите им много преди да се появи белгийският детектив. Това носи различно усещане, тъй като в повечето книги на Кристи разбираме за живота на персонажите едва след като разследването започне.

В случая на „Мистерията в „Синия експрес“ ми направи впечатление, че писателката много успешно експлоатира набор от теми, върху които се гради престъплението. Сега това беше идеята за брак, основан на пари – Рут Ван Олдин е наследствена милионерка, която не се омъжва за човека, когото обича, а за избраника на баща си – Дерик Кетринг. От своя страна, той ще придобие титлата „лорд“ в бъдеще, но финансовите му затруднения са известни на всички. И двамата поддържат брака си само за пред хората, но имат и странични връзки. Именно любовницата на Дерик – Мирел, му дава идеята, че ако се случи нещо с Рут, той ще наследи много пари. Всичко това обаче е предшествано с настояване за развод от страна на Ван Олдин и с факта, че г-жа Кетринг е подновила старата си любов с граф де ла Рош и предприема пътуването си със „Синия експрес“ именно, за да се срещне с него. Но големият въпрос остава – кой би могъл да убие Рут Кетринг?

Разказана от трето лице, книгата е заинтригуваща, защото сюжетът е изпълнен с действие и интересни съвпадения – Дерик Кетринг е бил във влака по време на престъплението, граф де ла Рош е обикновен мошеник, който омайва жените и се възползва от техните финансови възможности, мис Кейтрин Грей е пътничката във влака, която последна вижда Рут жива, Руфъс Ван Олдин купува безценните рубини незаконно и новината се разчува в криминалните кръгове. Но нещото, което не ми харесва в книгите на Агата Кристи е как почти винаги, по случайност, Еркюл Поаро е на правилното място в правилното време. И тук отново той е просто пътник във влака, когато е извършено престъплението и започва да помага на местната полиция. 

Истината е, че не е лесно за читателя дори да се опита да отгатне какво се е случило, тъй като Кристи умишлено го насочва в погрешни посоки – предубеденост на разследващите, възрастен търговец на антики, които е известен с дискретност и способността да купува и продава крадени исторически ценности, отхвърлен съпруг, който е загубен без жена си, изоставената любовница Мирел, която иска да отмъсти на Дерик и появата на изкусния крадец Маркиза. И все пак знаеш, че всичко това е прекалено очевидно, така че не се лъжете – в основата са безценните рубини. Въпросът е кой, защо и как ги е откраднал – дали убиецът е използвал спирките на влака, за да се качи на него, дали е пътувал в експреса през цялото време, как точно е научил за скъпоценните камъни, защо изобщо Рут пътува с тях?

Ролята на Поаро е именно това – да проследи всички възможни сценарии вместо читателя и да подреди парчетата от пъзела, елиминирайки неоснователните мотиви. В случая на тази книга, той решава да действа в тандем с Кейтрин Грей – сдържана и възпитана (в книгата се споменава, че е тридесет и няколко годишна и неомъжена, което по тогавашните стандарти си е стара мома), която получава наследство от възрастната дама, за която се е грижела, и по стечение на обстоятелствата е основният свидетел. Не само че мис Грей разговаря с Рут Кетринг преди да бъде убита, а и през нощта вижда мъж да влиза в каютата на богата наследничка. За момент, може би, лутането на най-великия детектив измежду всички замесени ще ви отегчи, но ако сте чели и преди книга от първата дама на криминалния жанр, знаете, че той винаги открива отговорите и ги запазва за накрая. Но, в увереността на собствените си способности, Поаро отхвърля предчувствията и любопитно метафизично преживяване на госпожица Грей, което подсказва за убиеца. А той е пред очите ни през цялото време, макар да не е този, за когото се представя.

Ако трябва да съм напълно честна, „Мистерията в „Синия експрес“ определено не е най-добрата книга на Агата Кристи. Самата тя казва, че я мрази според „Агата Кристи. Автобиография“ (изд. Гнездото, 2021), тъй като я пише след редица злощастни събития – смъртта на майка ѝ, развода с Арчибалд Кристи и 10-дневното изчезване на писателката. Разбира се, не всяка книга на даден автор е майсторско произведение, но все пак Агата Кристи несъмнено си е заслужила славата и до ден днешен. 

 


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 3 out of 5.

Един коментар към “„Мистерията в „Синия експрес“ от Агата Кристи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.