„Мозайка от убийства“ от Антъни Хоровиц

Червена корица на книга с гарван на фона на картина с дърветаСлед като прочетох „Убийството е всичко“ на Антъни Хоровиц и не бях очарована, дойде време за реванш с „Мозайка от убийства“.

Редакторката Сюзън Райланд от години работи с писателя на криминални романи Алън Конуей, но не го харесва като човек. Конуей е най-известният и доходоносен автор на издателството, а читателите обичат неговия детектив Атикус Тип – детектив, преживял концентрационни лагери, разкриващ престъпления в Англия през 50-те години. Изглежда, че Алън Конуей точно е завършил последния си роман за убийствата в „Пай Хол“. Историята е много добра, има смъртни случаи и множество заподозрени, но всичко се обърква за Сюзън Райланд. Скрита в страниците на ръкописа, се крие друга история: разказ в разказа, написан измежду страниците, разказващ за ревност, алчност, безмилостна амбиция и убийство. 

„Мозайка от убийства“ е добре изградена книга, която те въвлича в случващото се още от самото начало. Тихо, спокойно, английско селце, с множество персонажи, две убийства – на Мери Блекистън и Магнъс Пай, и много заподозрени. Всеки има мотив и Атикус Тип трябва да подреди мозайката. Романът носи цялостното усещане на класиките в жанра от Агата Кристи и препратките към нея не са случайни, но твърде много за моя вкус. Към края му вече имах чувството, че е изграден изцяло върху нейните произведения, макар да се твърди, че всъщност Алън Конуей е пишел по този начин. Но идеята на Хоровиц да смеси неизвестните за убийствата в Саксби на Ейвън с друга криминална мистерия в реалния живот, е проработило много добре и беше интересен обрат.

Книгата е с голям обем и на моменти имах чувството, че няма да свърши. За мен определено е от четивата, с които трябва да си даваш няколко часа почивка от четене, защото действието е непрекъснато и с всяка следваща страница читателят научава все повече. Като цяло, обратите са плавни и по-скоро неусетни, точно както би следвало в едно разследване, разкритията са едно след друго, Атикус Тип е методичен, детайлите са много и наистина може би читателя трябва да си води записки, защото ръкописът на Конуей свършва рязко и всъщност не е завършен. Тук е мястото и на другата сюжетна линия. Докато Сюзън се опитва да намери останалата част от ръкописа, се забърква в разследване на подозрително самоубийство в реалния живот и се оказва в ролята на детектив-аматьор. Освен това, самата тя открива много прилики между реални хора и места от живота на Алън Конуей, които той е включил по един или друг начин в романа си. 

Това за мен беше наистина интересен момент, защото изначално хората биват привличани от мистерии, криминални случаи и биха искали да намерят отговорите, защо не и да се впуснат в самостоятелно разследване на смъртен случай. Така че, Сюзън Райланд би могла да бъде събирателен образ на всеки от нас. В крайна сметка и двата сюжета завършиха правдоподобно с разкриването на извършителите и техните мотиви.

Дори се замислих дали пък Алън Конуей не е някакво алтер его на Антъни Хоровиц, но това са само догадки. Като цяло „Мозайка от убийства“ е приятно, увлекателно четиво в стилистиката на класиките в жанра.

П.П: Определено си представям книгата да се превърне в сериал по начина, по който е написана, а и Антъни Хоровиц има достатъчно опит в тази сфера. Но цялостното усещане, което имам, е че трябва да са серии в английски стил, тип адаптация на „Сивият кон“ от Агата Кристи на BBC – мрачно, мистериозно, интригуващо, и се надявам именно това да се случи. 


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 4 out of 5.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.