„Накрая дяволът щеше да разкаже най-страшната история – че всички приказки са истина.“
Мартин Касабов сподели в Инстаграм, че го е страх да говори за книгата си, а мен ме е страх да пиша за нея, защото усещам, че се докоснах до нещо много лично. Един фантастичен роман с елементи на реалност или пък реалност с елементи на фантастика? Това може да прецени само читателят, който е въвлечен в чудновата история, разказвана от майка на болното си дете.
И точно както Болното момче се пита дали може да напише приказка, това всъщност е приказката на Касабов. За любовта, за разделите, за търсенето, за доброто и злото, за несъществуващи светове, за голямата черна птица, за момичето и момчето.
Роман като трескаво бълнуване, преплитащ реално, нереално и автобиографични елементи (поне по мое скромно мнение), история в историите, лутане сред бъдеще и настояще. Мартин Касабов сякаш изгражда един свят, който като възрастни вероятно забравяме, че може да съществува, или поне може да съществува само в сънищата ни. Със своя лек стил, интригуващ разказ и красноречиви метафори писателят ни пренася през пустини, острови и небесни градове, където вероятно няма да се почувствате комфортно, където злото и доброто вървят ръка за ръка, където се преплитат съдби и отминали животи, където смелостта и страхът се срещат. Точно както когато порастваме неусетно – на прага на това да се почувстваме „големи“ и да останем деца още малко. Когато отваряме очи за реалността, но за миг още вярваме в приказки и чудеса.
И поне за мен именно неизбежният преход от детство към юношество е в сърцевината на „Момчето, което завърза Луната за Земята“. Моментът, в който усещаш тежестта на очакванията, на мислите за бъдещето, на ролите, които ще ти бъдат налагани. Моментът, в който се променя вътрешният ти свят под външния натиск, под влиянието на чужди идеи, и всичко това препредадено чрез множеството персонажи, които са образи, присъстващи в живота на всички нас или може би сме самите ние.
Това е роман за мечтите, за приемствеността, за налудничавите цели, за емоционалните пътешествия, за пътя, по който избираме да вървим, за живеенето заради другите.
Всъщност това е роман за „гъвкави нишки на щастие“.
П.П: Сърдечни благодарности на Мартин Касабов и издателство „Жанет 45“, които ми предоставиха „Момчето, което завърза Луната за Земята“.
“ Този дом бе свят дом, една майка го пазеше с любовта си.“
„И сякаш никой никого не намира в този свят на изгубени надежди, но винаги някой за някого мисли.“
Оценката ми за книгата в Goodreads:
Блогът на Ивиана 