„Това доказваше, че във всеки от нас се крие по един Шерлок Холмс, който вярва, че ако разполага с достатъчно улики, ще успее да разреши загадката.“
Винаги съм проявявала голям интересен към криминални истории, разследвания и особено към документални филми за истински престъпления и серийни убийци. Ето защо бях заинтригувана и от сериала на HBO „Ще изчезна в мрака“, посветен на разследването и написването на книгата, а точно в този момент книгата беше издадена и на български език. Честно казано, нямах представа коя е Мишел Макнамара, но това, че една жена с нездраво любопитство и мания да открие кой се крие зад названието „Убиеца от Златния щат“, разрешава случая е чутовно.
Един неизвестен психопат, нападал, убивал и изнасилвал в продължение на 10 години. Тероризирал Калифорния в края на 70-те и началото на 80-те. Най-добрите полицаи са търсили доказателства и са опитвали да разкрият самоличността на насилника. Без успех. Тридесет години по-късно Макнамара започва да събира факти, улики, доказателства, архиви, сведения и на свои ред се опитва да свърже точките, за да открие на всяка цена кой се крие зад маската за ски. Споделя с целия свят своите открития в блога си „Дневник на криминалните престъпления“, а след това решава да събере всичко в книгата „Ще изчезна в мрака“.
Грандиозното в начинанието на Мишел Макнамара не е нейната обсебеност от „Убиеца от Златния щат“. Не и това, че манията ѝ я довежда до фатален за нея край. Затова и разследването ѝ е довършено от нейния съпруг, актьора Патън Осуолт, от писателя Пол Хейнс и журналиста Били Дженсън. Значителното е, че един обикновен човек полага неимоверни усилия да намери отговорите сам за себе си. „Ще изчезна в мрака“ е впечатляващ пример за разследваща журналистика, макар да имате чувството, че по-скоро четете измислена история на база документални факти, както например при „Хладнокръвно„.
Но всичко описано е самата истина. 13 убити, 50 изнасилени, 120 ограбени. Хиляди страници архиви, сведения, показания, догадки. Престъпления в няколко окръга, липса на ДНК анализ и 9 прозвища, измислени от полиция и общественост, за един и същи човек.
Мишел Макнамара е в центъра на тази книга – интелигентна и особено проницателна жена, която посвещава цялото си време да проследи „Убиеца от Златния щат“, прозвище, което тя самата му измисля. Да, тя представя всичко като хроника, но стилът ѝ е удивителен – макар да четеш за толкова тежки престъпления, нейният разказ те увлича, препредадена е цялостната картина толкова детайлно, че все едно си там. Макнамара събира данни, преправя интернет сведенията, изравя и комплектува документи, свързва се с жертви и разследващи, и описва прилежно цялата тази информация. И ти си рамо до рамо с Мишел, анализирате доказателствата и изграждате психологически профил на убиеца. Междувременно обаче опознавате и самата Мишел. Тя не спестява подробностите и за самата себе си – какво я тревожи, какво мисли, какви несигурности изпитва, какви са отношенията с родителите ѝ, със съпруга ѝ. Четейки вероятно ще си помислите, че е лоша майка, съпруга или дъщеря, че е егоистична, че това разследване се е превърнало в болестна фиксидея. Може и така да е, но всичко, което журналистката е направила е забележително.
Няма как да не отбележа и някои недостатъци на книгата – има прескачане напред-назад в годините, което на моменти обърква, но според мен идеята е да се направи паралел; част от разказите и сведенията са сглобявани от черновите на Мишел или довършвани от екипа, издал книгата, така че стилът на места се различава; наративът може и да ви дотегне, защото се предава предимно информация в непряка реч; голяма част от информацията в книгата се препокрива със сериала и се получава повторение (не съм си мислила, че ще роптая срещу цялостното придържане на сериал към книга, но все пак сериалът дава по-пълна картина, тъй като са включени интервюта с жертвите).
Въпреки това, книгата си заслужава дори от чисто любопитство. Защото ни показва, че в днешно време всички ние бихме могли да вложим естественото си любопитство в посока да помагаме за разрешаване на проблеми, дори и на престъпления. Показва ни един съвременен труд на разследващата журналистика, който се разравя в много неизвестни и накрая открива отговорите.
П.П: След смъртта на Мишел Макнамара през 2016, трудът ѝ не е забравен и разследването продължава, въз основа на нейните открития. Същата година ФБР обявява, че подновява разследването. Книгата е издадена две години по-късно и два месеца преди да се установи кой е „Убиеца от Златния щат“. На 25.04.2018 година полицията арестува 72-годишния Джоузеф Джеймс ДиАнджело, бивш полицай от Калифорния, и му повдига шест обвинения за убийство първа степен. През август 2020 година, ДиАнджело получава няколко доживотни присъди без възможност за предсрочно освобождаване.
Оценката ми за книгата в Goodreads:
Блогът на Ивиана 