„Стаено зло“ е от книгите, които отлагах дълго – първо, защото много се шумеше, когато излезе на българския пазар и второ, защото все не ѝ идваше ред. И тъй като тази година основната ми цел, освен да разнообразявам жанровете, е да наваксам с четива, които съм отлагала във времето, стигнах до дебютната книга на Лиз Нюджънт.
Семейство Фицсаймънс на пръв поглед е идеално – Андрю е уважаван съдия, Лидия е домакиня, свикнала с лукса и израснала в имението „Авалон“, а синът им Лорънс е единствената причина Лидия да живее. Зад тази фасадата обаче се крие мрачна тайна, която излезе ли наяве, ще съсипе образцовите Фицсаймънс – убийството на Ани Дойл.
„Стаено зло“ е психологически трилър в целия блясък на жанра – интелигентно и интригуващо написан, развиващ се постепенно с няколко много хитри обрата. Нюджънт успява така добре да навърже майчинството, нездравословните връзки, обсесиите, психичните заболявания, тайните и убийствата, че сякаш сюжетът е взет от учебник по психиатрия. Интересното е, че читателят знае какво се е случило още в самото начало на книгата, но уловката е в това, че не знае как ще свърши.
Това е роман за най-тъмните кътчета на човешкото съзнание, за една жена, готова на всичко; за син, който поставя майка си на първо място и за една сестра, която търси отговори. Не се заблуждавайте обаче, от книгата не можете да очаквате напрежение или тръпнене в очакване на голямо разкритие – това е история за извършено убийство и как животът на две семейства протича и се преплита след това престъпление. Главите на книгата редуват перспективите на Лидия, Лорънс и Карън – сестрата на убитата Ани, като всичко започва през 80-те години.
Лидия е израснала в заможно английско семейство, но баща ѝ показва любовта си само към близначката ѝ Даяна, защото Лидия прилича на съпругата му, която е избягала. Оттогава тя изтиква назад в съзнанието си, всичко което ѝ носи болка – смъртта на сестра ѝ, отношението на баща ѝ, и никога не напуска имението „Авалон“. Лидия се омъжва по любов за Андрю, който я боготвори, но любовта на живота ѝ е нейният син Лорънс, в когото се е вкопчила. Той е единственото дете на семейство Фицсаймънс, а Лидия отчаяно желание и друго. Точно по тази причина тя убеждава Андрю на намери някоя изпаднала жена, която да роди дете от него срещу пари. Така животът им се свързва с този на Ани Дойл, която допуска грешката да излъже за бременността си. Ани е проблемна от дете – трудно се справя в училище, не умее да общува, всеки, с когото се среща в живота забелязва единствено заешката ѝ устна, като тийнейджърка забременява и баща ѝ я изпраща в приют, което нанася необратими щети на психиката на Ани. Но в живота си има един човек, с когото има наистина силна връзка – сестра ѝ Карън. Тя е противоположност на Ани – хубавица, тиха, стабилна. Щом Ани изчезва, Карън влага всичките си усилия, за да разбере какво е станало и не се отказва години наред. Нуждата от утеха и подкрепа я събира с Деси, макар за него Ани да е просто изпаднала наркоманка, която се издържа с проституция. Въпреки че той е властен, деспотичен и ограничава съпругата си във всичко, Карън го оправдава и вярва, че това е любовта, която ѝ е отредена, докато неочаквано става модел и се разделя с Деси. Тогава среща Лорънс Фицсаймънс – вече социален работник, който продължава да живее в „Авалон“ с майка си. Той много добре знае коя е Карън, тъй като още от гимназист разбира, че баща му е убийцът на Ани. Пази изрезки от вестниците за изчезването ѝ, пише писма до нея, но се влюбва истински в Карън и премълчава истината, надявайки се, че може да бъде щастлив. Но Лорънс не знае много от тайните на собствената си майка. А разкритието им води до катастрофални последствия и опустошителна кулминация.
Трябва да призная, че Нюджънт е направила впечатляващо проучване за персонажите си – студенокръвен, пресметлив психопат; манипулиран и потискан от съпругата си мъж; момче с намеци за Едипов комплекс, станал жертва на собственото си мълчание; комплексирана млада жена; съпруг-насилник; баща, който иска повече за децата си, но го показва по грешни начини. Пътищата им не би трябвало никога да се пресичат, но съдбите им се оказват свързани в мрачен разказ, повдигащ въпроси за ценности, богатство, репутация, привилегии, предразсъдъци и грешни преценки.
На моменти повествованието в „Стаено зло“ е бавно, на етапи, но ще ви предизвика да стигнете до края ѝ, докато навлизате все по-дълбоко в човешката психика. Убедително написана и много добре структурирана книга, постепенно разкривайки, че злото може да притихне, но никога не изчезва.
Оценката ми за книгата в Goodreads:
Блогът на Ивиана 