Етикет: поредица за Ди Ди Уорън

„Хвани ме“ от Лиса Гарднър

„Захар и подправки и счупено стъкло, от това са създадени малките момиченца.“

Kniga-lisa gardnar-hvani me

Не знам как точно се случи това да стана почитател на Лиса Гарднър и поредицата ѝ за Ди Ди Уорън, но ето че е факт. Не ме разбирайте погрешно – изненадата не е заради писателката или сюжетите, а защото самата аз рядко чета поредици. Но ето, че шест книги по-късно, все още съм заинтригувана и то най-вече заради доброто развитие в писателския стил на Гарднър.

Шарлийн Грант вярва, че ще умре. Точно както двете ѝ най-добри приятелки от детството, убити на 21 януари в поредни години. Но макар Чарли да отброява последните четири дни от живота си, тя не смята да се предаде без бой и дори моли за помощ сержант Ди Ди Уорън. Инстинктът на Уорън обаче ѝ подсказва, че историята на Шарлийн не е съвсем правдоподобна и колкото повече информация събира, толкова повече детективът се доближава до ужасяващата тайна, която младото момиче крие. А това може да е най-голямата заплаха за всички.

Още в самото начало не мога да не спомена, че части от сюжета на „Хвани ме“ са силно обезпокоителни и биха могли да предизвикат силни емоции у някои читатели. Както в „Единственият оцелял“, така и в шестата книга за сержант Ди Ди Уорън, писателката задълбава в темата за физическо и сексуално насилие над деца, както и засяга последствията от психическите заболявания, но в този случай историята е много по-смущаваща и не бях убедена, че ще я дочета докрай. 

Шарлийн Грант има откъслечни спомени за миналото си, но много ясно помни изтезанията на страдащата от Синдрома на Мюнхаузен си майка. Наказания от любов, както твърди Катрин Грант, а всъщност ужаси, които никой човек не бива да преживява. Но при поредния инцидент, Чарли успява да се спаси и заживява с леля си Нанси, вярвайки, че никой друг от семейството ѝ не е оцелял след онази кошмарна нощ. Опитвайки се да нареди живота си, съдбата я среща с две момичета, които ще станат опората ѝ в живота – Ранди и Джаки, но само докато трите не порастват и всяка от тях не поема по своя път. Сега, двадесет и осем годишната Чарли работи като оператор към 911, тренира стрелба и бокс, живее усамотено и се подготвя за 21-ви януари, когато ще умре. С молба за помощ, младото момиче се свързва именно със сержант Ди Ди Уорън, но няма ли престъпление, няма и разследване, а точно в този момент приоритет за детектива е разкриването на серия убийства на педофили в Бостън. Дали обаче историята на Чарли няма общо и с престъпленията? За да открие истината, на Ди Ди ще ѝ се наложи да се разрови в миналото на семейство Грант.    

Обичаен похват за стила на Гарднър е да ни въведе в няколко сюжетни линии, които по естествен начин да се обединят в едно в края. В случая, „Храни ме“ също не прави изключение, а повествованието е разказано от различни гледни точки, които ни препредават разкази за убийства, разбити семейства, опасностите в Интернет, малтретиране и сексуални престъпления. Като събирателен център на тези истории е сержант Ди Ди Уорън, която се опитва да намери общото помежду им, и с помощта на своя екип да достигне до отговорите. Убийствата са извършени с оръжие, отговарящо на това, което притежава Чарли, свидетел описва извършителя досущ като нея, младото момиче ежедневно се сблъсква с най-лошото в човешката природа и може би е решила сама да раздава правосъдие, или в действителност ще загуби живота си на 21-ви януари, докато човек, спотайвал се в сенките цял живот, се опитва да я натопи? Полицията на Бостън има точно четири дни, за да подреди пъзела, да открие какво общо имат бележките, оставени на местопрестъпленията, и най-вече – да отговори на големия въпрос „Защо?“.

Като цяло книгата е добре написана, с добра концепция и динамика, и се чете наистина бързо. Основният ѝ плюс всъщност са множеството неизвестни, които те увличат като читател – но макар да правиш догадки, Гарднър се старае да те обори с обрати, предоставяйки ти детайли, които допълнително разпалват любопитството. Освен това, писателката не пропуска да заложи и друг свой характерен похват, който присъства в книгите от поредицата за Ди Ди Уорън, а именно стих или израз, който става лайтмотив на сюжета. В този случай, това е репликата: „Бъди смела. Всеки умира някога.“, и макар да я срещаме още в първа глава, тя би могла да се отнася за всеки един от дамските персонажи. Към края обаче за мен историята тръгна надолу и както обикновено казвам по повод романите на Гарднър – слабото място на писателката продължава да бъде финалът. Вярвах, че по същество „Хвани ме“ няма да отстъпва на най-мрачните трилъри, но написаното от средата нататък не успя да оправдае очакванията ми и развръзката стана предсказуема. Имах чувството, че чета някоя от първите книги на Гарднър, в които се усеща, че сякаш не е знаела как да завърши историята.

Напълно съм наясно, че що се отнася до поредици, има по-добри и по-слаби книги. За мен обаче „Хвани ме“ беше от вторите и макар да беше увлекателна, по мое мнение писателката е способна на повече. Надявам се да го видя в следващите ѝ романи, но след прочитането на три от книгите ѝ за една година, мисля да си дам повече време преди да започна седмата „Без страх“.


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 3 out of 5.

„Обичам те повече“ от Лиса Гарднър

„Може би, също като мен, се е чудил през последните няколко дни дали това не са различните кръгове на ада и без значение колко дълбоко си мислиш, че си пропаднал, се оказва, че има още едно, по-дълбоко и по-тъмно място.“

Kniga-Lisa-Gardnar-Obicham-te-povecheПоредицата за детектив Ди Ди Уорън от Лиса Гарднър е от малкото, които ме заинтригуваха, тъй като обикновено поредиците не са моето нещо –  в някакъв момент авторът ме разочарова, не ми харесва развитието на героите, или се чака прекалено много време за издаването на книгите. Но този случаи е различен, тъй като SBB Media доста бързо наваксват с издаването на серията, която наброява 11 книги в оригинал, и тъй като самата аз виждам прогреса на Гарднър като писател на трилър истории. 

Сержант Ди Ди Уорън започва разследване за убийство, което би трябвало да е ясно от самото начало – щатският патрулиращ полицай Теса Леони е застреляла съпруга си Брайън Дарби със служебното си оръжие при самозащита. Самата Теса е обезобразена от жесток побой, намира се в шок, а шестгодишната ѝ дъщеря Софи е в неизвестност. Дали обаче тя наистина е жертва на системен тормоз, дали твърдението ѝ, че Софи е отвлечена, е истина, или полицай Леони е хитра, безсърдечна и е решила да изиграе роля, тъй като показанията ѝ си противоречат от самото начало? Сержант Уорън е изправена и пред друга трудност – щатската полицията пази своите, независимо от обстоятелствата, затова ѝ е необходима помощта на бивш ѝ любовник и колега Боби Додж, с когото да съберат парчетата от миналото и настоящето на Теса Леони, които пък ще ги отведат до истината за случилото се. 

„Толкова много неща можеха да протекат както си му е редът в подобна къща. Какво тогава се беше объркало?“. Един много важен въпрос, който си задава сержант Ди Ди Уорън, влизайки в къщата на щатския полицай Теса Леони – тя е пребита почти до смърт, а съпругът ѝ Брайън лежи мъртъв в кухнята. На пръв поглед това изглежда като поредния трагичен случай на системно насилвана съпруга, която не е издържала повече. Но шестгодишната Софи Леони е изчезнала, а показанията на Теса са изпълнени с несъответствия и пропуски, които стават все по-очевидни за бостънския сержант Ди Ди Уорън и детектива от щатската полиция Боби Додж, докато събират информация за живота на семейството.

Историята е разказана от две гледни точки – тази на Ди Ди, чието съзнание е ангажирано едновременно от разследването и от бъдещето на връзката ѝ с Алекс, когото познаваме от „Единственият оцелял„, и тази на Теса Леони, която разказва за своето детство, бременност, решението да стане полицай и бракът ѝ с Брайън. Интересен момент тук е, че макар Гарднър да се опитва да ги противопостави като доброто и лошото ченге, тези две героини си приличат изключително много. Полицай Леони е умна, находчива и корава, каквато всъщност е и сержант Уорън, и може би затова двете си нямат доверие и взаимно се възприемат като врагове – Теса иска бостънската полицайка да не ѝ се пречка, за да може да спаси дъщеря си, а опитният сержант е наясно, че Леони лъже и спестява голяма част от информацията от самото начало. Ако образът на Брайън на идеалния съпруг е бил само за пред хората, то вероятно той си е получил заслуженото, но какво се е случило със Софи, къде може да е тя? Какво може да знае Теса Леони и каква игра играе с екипа на Ди Ди?

Точно това са въпросите, които успяват да увлекат читателя, а самата Гарднър много умело надгражда сюжета с нови и нови разкрития, нови замесени и постепенни обрати. Има напрежение, неизвестни, последователност, а повествованието е описателно и динамично. Освен това, персонажите са добре изградени и са задълбочени, а тези, които познаваме от предишните книги, имат развитие. И не се притеснявайте, ако по стечение на обстоятелствата „Обичам те повече“ е първата книга от поредицата, която четете, защото писателката в определени моменти, и всъщност много на място, припомня отминали моменти от живота на главните героите – Боби Додж е бивш любовник на Ди Ди, но двамата така и не признават открито чувствата, затова пък са изключително силни като партньори в работата си. И макар все още да се привличат, той се жени за Анабел, около която се върти случая в книгата „Крий се„, а Уорън започва връзка с експертът по местопрестъпленията Алекс Уилсън, персонаж от четвъртата книга. 

Но да оставим настрана личния живот на разследващите полицаи, защото е по-скоро допълнение към сюжетната линия и да се върнем към случая в петата книга. С напредването на историята ние като читатели, заедно с Ди Ди и Боби, бавно научаваме истината за убийството на Брайън Дарби, но мога да кажа, че още от самото начало ще симпатизирате на Теса, без да знаете дали е виновна или невинна. Леони влиза в ролята на супер жената, която е готова на всичко, за да спаси детето си, независимо от косвените жертви и последствията за самата нея. Всичко това обаче я прави антипод на сержант Уорън, която не разбира какво е да си майка и вярва във върховенството на закона и правилата. В крайна сметка, две силни дами са изправени една срещу друга в името на това да открият Софи, опитвайки се да превъзмогнат демоните в собствения си живот. 

Както споменах и в началото на публикацията, нещото което ми прави впечатление по отношение на поредица за Ди Ди Уорън, е, че виждам прогреса на Гарднър като писател на трилъри. Основният ми проблем с книгите ѝ беше прибързаният финал, но в „Обичам те повече“ това някак си беше елегантно избегнато. Да, има разкрития в последната минута и няколко важни, макар и спонтанни, проблясъка в съзнанието на детектив Додж, но като цяло краят беше плавен, последователен и дава на читателя достоверен завършек на историята. 

В интерес на истината, петата книга не е толкова мрачна и смущаваща, както някои от предходните, но ти повлиява емоционално и набляга на основния въпрос: „Кого обичаш и доколко си готов(а) да рискуваш?“. Освен това, чрез тази история Лиса Гарднър представя за пръв път Теса Леони и в последствие я включва в още няколко книги, които се надявам да видим и на български. А до тогава, аз съм твърдо решена, че ще стигна до края на поредицата за сержант Уорън.  

 

„Майките стискат децата до себе си, бащите ги пускат да вървят. Може би така е устроен светът.“

„Всички жени достигат един момент в живота си, когато осъзнават, че искрено обичат някой мъж, а той изобщо не го заслужава.“ 


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 4 out of 5.