Етикет: Д. Д. Уорън

„Хвани ме“ от Лиса Гарднър

„Захар и подправки и счупено стъкло, от това са създадени малките момиченца.“

Kniga-lisa gardnar-hvani me

Не знам как точно се случи това да стана почитател на Лиса Гарднър и поредицата ѝ за Ди Ди Уорън, но ето че е факт. Не ме разбирайте погрешно – изненадата не е заради писателката или сюжетите, а защото самата аз рядко чета поредици. Но ето, че шест книги по-късно, все още съм заинтригувана и то най-вече заради доброто развитие в писателския стил на Гарднър.

Шарлийн Грант вярва, че ще умре. Точно както двете ѝ най-добри приятелки от детството, убити на 21 януари в поредни години. Но макар Чарли да отброява последните четири дни от живота си, тя не смята да се предаде без бой и дори моли за помощ сержант Ди Ди Уорън. Инстинктът на Уорън обаче ѝ подсказва, че историята на Шарлийн не е съвсем правдоподобна и колкото повече информация събира, толкова повече детективът се доближава до ужасяващата тайна, която младото момиче крие. А това може да е най-голямата заплаха за всички.

Още в самото начало не мога да не спомена, че части от сюжета на „Хвани ме“ са силно обезпокоителни и биха могли да предизвикат силни емоции у някои читатели. Както в „Единственият оцелял“, така и в шестата книга за сержант Ди Ди Уорън, писателката задълбава в темата за физическо и сексуално насилие над деца, както и засяга последствията от психическите заболявания, но в този случай историята е много по-смущаваща и не бях убедена, че ще я дочета докрай. 

Шарлийн Грант има откъслечни спомени за миналото си, но много ясно помни изтезанията на страдащата от Синдрома на Мюнхаузен си майка. Наказания от любов, както твърди Катрин Грант, а всъщност ужаси, които никой човек не бива да преживява. Но при поредния инцидент, Чарли успява да се спаси и заживява с леля си Нанси, вярвайки, че никой друг от семейството ѝ не е оцелял след онази кошмарна нощ. Опитвайки се да нареди живота си, съдбата я среща с две момичета, които ще станат опората ѝ в живота – Ранди и Джаки, но само докато трите не порастват и всяка от тях не поема по своя път. Сега, двадесет и осем годишната Чарли работи като оператор към 911, тренира стрелба и бокс, живее усамотено и се подготвя за 21-ви януари, когато ще умре. С молба за помощ, младото момиче се свързва именно със сержант Ди Ди Уорън, но няма ли престъпление, няма и разследване, а точно в този момент приоритет за детектива е разкриването на серия убийства на педофили в Бостън. Дали обаче историята на Чарли няма общо и с престъпленията? За да открие истината, на Ди Ди ще ѝ се наложи да се разрови в миналото на семейство Грант.    

Обичаен похват за стила на Гарднър е да ни въведе в няколко сюжетни линии, които по естествен начин да се обединят в едно в края. В случая, „Храни ме“ също не прави изключение, а повествованието е разказано от различни гледни точки, които ни препредават разкази за убийства, разбити семейства, опасностите в Интернет, малтретиране и сексуални престъпления. Като събирателен център на тези истории е сержант Ди Ди Уорън, която се опитва да намери общото помежду им, и с помощта на своя екип да достигне до отговорите. Убийствата са извършени с оръжие, отговарящо на това, което притежава Чарли, свидетел описва извършителя досущ като нея, младото момиче ежедневно се сблъсква с най-лошото в човешката природа и може би е решила сама да раздава правосъдие, или в действителност ще загуби живота си на 21-ви януари, докато човек, спотайвал се в сенките цял живот, се опитва да я натопи? Полицията на Бостън има точно четири дни, за да подреди пъзела, да открие какво общо имат бележките, оставени на местопрестъпленията, и най-вече – да отговори на големия въпрос „Защо?“.

Като цяло книгата е добре написана, с добра концепция и динамика, и се чете наистина бързо. Основният ѝ плюс всъщност са множеството неизвестни, които те увличат като читател – но макар да правиш догадки, Гарднър се старае да те обори с обрати, предоставяйки ти детайли, които допълнително разпалват любопитството. Освен това, писателката не пропуска да заложи и друг свой характерен похват, който присъства в книгите от поредицата за Ди Ди Уорън, а именно стих или израз, който става лайтмотив на сюжета. В този случай, това е репликата: „Бъди смела. Всеки умира някога.“, и макар да я срещаме още в първа глава, тя би могла да се отнася за всеки един от дамските персонажи. Към края обаче за мен историята тръгна надолу и както обикновено казвам по повод романите на Гарднър – слабото място на писателката продължава да бъде финалът. Вярвах, че по същество „Хвани ме“ няма да отстъпва на най-мрачните трилъри, но написаното от средата нататък не успя да оправдае очакванията ми и развръзката стана предсказуема. Имах чувството, че чета някоя от първите книги на Гарднър, в които се усеща, че сякаш не е знаела как да завърши историята.

Напълно съм наясно, че що се отнася до поредици, има по-добри и по-слаби книги. За мен обаче „Хвани ме“ беше от вторите и макар да беше увлекателна, по мое мнение писателката е способна на повече. Надявам се да го видя в следващите ѝ романи, но след прочитането на три от книгите ѝ за една година, мисля да си дам повече време преди да започна седмата „Без страх“.


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 3 out of 5.

„Обичам те повече“ от Лиса Гарднър

„Може би, също като мен, се е чудил през последните няколко дни дали това не са различните кръгове на ада и без значение колко дълбоко си мислиш, че си пропаднал, се оказва, че има още едно, по-дълбоко и по-тъмно място.“

Kniga-Lisa-Gardnar-Obicham-te-povecheПоредицата за детектив Ди Ди Уорън от Лиса Гарднър е от малкото, които ме заинтригуваха, тъй като обикновено поредиците не са моето нещо –  в някакъв момент авторът ме разочарова, не ми харесва развитието на героите, или се чака прекалено много време за издаването на книгите. Но този случаи е различен, тъй като SBB Media доста бързо наваксват с издаването на серията, която наброява 11 книги в оригинал, и тъй като самата аз виждам прогреса на Гарднър като писател на трилър истории. 

Сержант Ди Ди Уорън започва разследване за убийство, което би трябвало да е ясно от самото начало – щатският патрулиращ полицай Теса Леони е застреляла съпруга си Брайън Дарби със служебното си оръжие при самозащита. Самата Теса е обезобразена от жесток побой, намира се в шок, а шестгодишната ѝ дъщеря Софи е в неизвестност. Дали обаче тя наистина е жертва на системен тормоз, дали твърдението ѝ, че Софи е отвлечена, е истина, или полицай Леони е хитра, безсърдечна и е решила да изиграе роля, тъй като показанията ѝ си противоречат от самото начало? Сержант Уорън е изправена и пред друга трудност – щатската полицията пази своите, независимо от обстоятелствата, затова ѝ е необходима помощта на бивш ѝ любовник и колега Боби Додж, с когото да съберат парчетата от миналото и настоящето на Теса Леони, които пък ще ги отведат до истината за случилото се. 

„Толкова много неща можеха да протекат както си му е редът в подобна къща. Какво тогава се беше объркало?“. Един много важен въпрос, който си задава сержант Ди Ди Уорън, влизайки в къщата на щатския полицай Теса Леони – тя е пребита почти до смърт, а съпругът ѝ Брайън лежи мъртъв в кухнята. На пръв поглед това изглежда като поредния трагичен случай на системно насилвана съпруга, която не е издържала повече. Но шестгодишната Софи Леони е изчезнала, а показанията на Теса са изпълнени с несъответствия и пропуски, които стават все по-очевидни за бостънския сержант Ди Ди Уорън и детектива от щатската полиция Боби Додж, докато събират информация за живота на семейството.

Историята е разказана от две гледни точки – тази на Ди Ди, чието съзнание е ангажирано едновременно от разследването и от бъдещето на връзката ѝ с Алекс, когото познаваме от „Единственият оцелял„, и тази на Теса Леони, която разказва за своето детство, бременност, решението да стане полицай и бракът ѝ с Брайън. Интересен момент тук е, че макар Гарднър да се опитва да ги противопостави като доброто и лошото ченге, тези две героини си приличат изключително много. Полицай Леони е умна, находчива и корава, каквато всъщност е и сержант Уорън, и може би затова двете си нямат доверие и взаимно се възприемат като врагове – Теса иска бостънската полицайка да не ѝ се пречка, за да може да спаси дъщеря си, а опитният сержант е наясно, че Леони лъже и спестява голяма част от информацията от самото начало. Ако образът на Брайън на идеалния съпруг е бил само за пред хората, то вероятно той си е получил заслуженото, но какво се е случило със Софи, къде може да е тя? Какво може да знае Теса Леони и каква игра играе с екипа на Ди Ди?

Точно това са въпросите, които успяват да увлекат читателя, а самата Гарднър много умело надгражда сюжета с нови и нови разкрития, нови замесени и постепенни обрати. Има напрежение, неизвестни, последователност, а повествованието е описателно и динамично. Освен това, персонажите са добре изградени и са задълбочени, а тези, които познаваме от предишните книги, имат развитие. И не се притеснявайте, ако по стечение на обстоятелствата „Обичам те повече“ е първата книга от поредицата, която четете, защото писателката в определени моменти, и всъщност много на място, припомня отминали моменти от живота на главните героите – Боби Додж е бивш любовник на Ди Ди, но двамата така и не признават открито чувствата, затова пък са изключително силни като партньори в работата си. И макар все още да се привличат, той се жени за Анабел, около която се върти случая в книгата „Крий се„, а Уорън започва връзка с експертът по местопрестъпленията Алекс Уилсън, персонаж от четвъртата книга. 

Но да оставим настрана личния живот на разследващите полицаи, защото е по-скоро допълнение към сюжетната линия и да се върнем към случая в петата книга. С напредването на историята ние като читатели, заедно с Ди Ди и Боби, бавно научаваме истината за убийството на Брайън Дарби, но мога да кажа, че още от самото начало ще симпатизирате на Теса, без да знаете дали е виновна или невинна. Леони влиза в ролята на супер жената, която е готова на всичко, за да спаси детето си, независимо от косвените жертви и последствията за самата нея. Всичко това обаче я прави антипод на сержант Уорън, която не разбира какво е да си майка и вярва във върховенството на закона и правилата. В крайна сметка, две силни дами са изправени една срещу друга в името на това да открият Софи, опитвайки се да превъзмогнат демоните в собствения си живот. 

Както споменах и в началото на публикацията, нещото което ми прави впечатление по отношение на поредица за Ди Ди Уорън, е, че виждам прогреса на Гарднър като писател на трилъри. Основният ми проблем с книгите ѝ беше прибързаният финал, но в „Обичам те повече“ това някак си беше елегантно избегнато. Да, има разкрития в последната минута и няколко важни, макар и спонтанни, проблясъка в съзнанието на детектив Додж, но като цяло краят беше плавен, последователен и дава на читателя достоверен завършек на историята. 

В интерес на истината, петата книга не е толкова мрачна и смущаваща, както някои от предходните, но ти повлиява емоционално и набляга на основния въпрос: „Кого обичаш и доколко си готов(а) да рискуваш?“. Освен това, чрез тази история Лиса Гарднър представя за пръв път Теса Леони и в последствие я включва в още няколко книги, които се надявам да видим и на български. А до тогава, аз съм твърдо решена, че ще стигна до края на поредицата за сержант Уорън.  

 

„Майките стискат децата до себе си, бащите ги пускат да вървят. Може би така е устроен светът.“

„Всички жени достигат един момент в живота си, когато осъзнават, че искрено обичат някой мъж, а той изобщо не го заслужава.“ 


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 4 out of 5.

„Единственият оцелял“ от Лиса Гарднър

„Това е задължение на единствения оцелял. Трябва да бъдем свидетели. Трябва да живеем, за да разкажем за случилото се.“

Kniga-edinstveniyat-otselyal-ot-lisa-gardnar

Открих Лиса Гарднър като автор съвсем случайно миналата година и бях особено заинтригувана от поредицата за сержант Ди Ди Уорън, затова побързах да се сдобия с книгите, издадени на български до момента. „Единственият оцеляла“ е четвъртата книга от серията и ми прави впечатление, че авторката взима доста мрачен завой в сравнение с предишните си книги.

В топла лятна вечер в Бостън, четиричленно семейство е брутално убито. Бащата – вероятния заподозрян – се бори за живота си в болница, а сержант Ди Ди Уорън е сигурна, че този случай крие много повече, отколкото виждат на пръв поглед. След като и второ семейство е избито, полицията започва да намира сходства, а в хода на разследването, житейските пътища на сестрата в педиатрично психиатрично отделение Даниел Бъртън и Виктория Оливър – майка готова на всичко, за да осигури нормално детство на сина си, ще се пресекат по необичаен начин, разкривайки дълго пазени семейни тайни.

Може би едно от първите неща, което трябва да спомена за този трилър е, че навлиза дълбоко в темите за домашно насилие, малтретиране на деца и подрастващи с психични заболявания, което не го прави много лесен за четене от гледна точка на емоционално натоварване. Но от друга страна си личи, че Гарднър е направила наистина задълбочено проучване за тези проблеми и ни поднася реалистичен разказ за отчаяние, безсилие, емоционални травми и последствията от дълбоко скрити тайни от миналото.

Всъщност повествованието в „Единственият оцелял“ е разказано от три гледни точки. Историята започва с ретроспективните спомени на Даниел Бъртън, когато е на девет и баща ѝ убива майка ѝ, сестра ѝ и брат ѝ, преди да насочи пистолета към себе си пред очите на Дани. След този момент Даниел е принудена да живее живота си като „единствения оцелял“, непрекъснато задавайки си въпроса защо баща ѝ я оставя жива? Сега, когато наближава двадесет и петата годишнина от това ужасяващо събитие, животът на сестрата в педиатричното психиатрично отделение отново ще се обърка, защото ще влезе в полезрението на сержант Ди Ди Уорън. 

Така в сюжета се намесва и главното действащо лице на поредицата. Ди Ди е извикана на оглед след като се предполага, че мъж е избил цялото си семейство, а самият той се бори за живота си в болница след като се прострелва. Съседите са шокирани, тъй като шестчленното семейство Харингтън са сплотени, любезни, трудолюбиви, религиозни и дори са приели да се грижат за момче с психични проблеми. Докато полицията се колебае за причините – от финансови затруднения до това дали деветгодишният Ози е способен да извърши престъплението, второ семейство бива убито. Както и при първия случай, и при този няма оцелели, но ситуацията при Ларакет-Солис е различна. Това семейство живее в ужасяваща мизерия, разчита на социални помощи и децата са крайно неглижирани. Но сержант Уорън и екипът ѝ откриват сходни методи при двете убийства и доказателство след доказателство, това което насочва полицията към Даниел е, че и двете семейства имат дете, което е било лекувано в психиатричното отделение, където тя работи. 

В допълнение към историята на медицинската сестра и разследването на полицията, се запознаваме и с Виктория Оливър – майката на осемгодишния Еван, чуващ шепота на демон, който го кара да наранява хората. Страхувайки се за своя и за живота на дъщеря им Челси, съпругът на Виктория Майкъл я напуска, взимайки момичето със себе си. Но това само кара майката да се бори още повече – тя превръща къщата си в крепост и макар да се страхува за своята безопасност, Виктория  категорично отказва да настани Еван в институция.

Голямата загадка обаче си остава – какво общо имат тези три сюжетни линии и къде, кога и как ще се пресекат те?

С напредването на книгата, неизвестните и интригата нарастват, както и убийствата. Гарднър въвежда и множество персонажи – семействата, децата в психиатричното отделение, болничният персонал, спиритуален лечител и полицейски детективи, но е лесно да се проследи действието, тъй като писателката много добре развива историите и характерите. Ако сте чели предходните книги за сержант Ди Ди Уорън обаче, ще ви направи впечатление, че при нейния образ липсва кой знае какво развитие, освен новата любовна връзка, която започва, но до някъде го отдавам на това, че фокусът е върху престъпленията. И все пак нещото, което мога да издам тук, е че всъщност не трябва да търсим какво, а кой е свързващото звено между всички тях.

Определено в „Единственият оцелял“ Гарднър не изневерява и на силното си качество като писател умело да насочва сюжета в много различни посоки, но истината е, че като читател започваш да се питаш как ще успее да сглоби пъзела. Това беше и един от основните ми проблеми с предходните книги от поредицата – краят настъпваше прибързано и без плавно достигане до него. Но този път, до известна степен, авторката е елиминирала това. Действието е последователно и динамично, стилът е описателен и стъпка по стъпка, трите сюжетни линии се обединяват, разкривайки каква всъщност е истината за миналото. 

Макар обаче полицията да няма особени заслуги за разкриването на случая в края, това наистина е завладяващ трилър, описващ съкрушителния свят на деца с психически проблеми, което само допринася за интензивните чувства, които книгата предизвиква. На моменти ще сте отвратени, потресени, ще ви се прииска да спрете да четете, но Гарднър все пак успява да прикове вниманието и да ви предизвика да стигнете до края. 


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 4 out of 5.

„Крий се“ от Лиса Гарднър

Трилътър на Лиса Гарднър "Крий се", втората книга от поредицата за Ди Ди УорънНеведнъж съм споделяла, че част от трилъри, които чета в последната година са издания на SBB Media и често дебна по будките за тях – на много добра цена са и има добри попадения от поредицата „Криминални шедьоври“. Така попаднах на Лиса Гарднър като автор, стилът ѝ до голямата степен ми хареса и реших, че е време да прочета втора нейна книга. В случая грешката е моя, защото се оказа, че съм започнала отзад напред с поредицата ѝ за Ди Ди Уорън – първо прочетох третата книга „Съседът“, а „Крий се“ се оказа втората. Ще видим дали ще стигна до първата или просто ще продължа нататък.  

Цял живот Анабел Грейджър бяга без да знае от какво и от кого. Тя и родителите ѝ са сменили множество имена и градове, но момичето така и не получава обяснение защо. Докато един ден Анабел не решава, че е крайно време да научи истината за самата себе си и от какво се е страхувал толкова баща ѝ, след като полицията открива труп с медальон, на който е изписано нейното име.

Книгата започна доста обещаващо и интригуващо – хлапета случайно се натъкват на подземно помещение в двора на рушаща се психиатрична клиника в Бостън. След като полицията е повикана, разследващите откриват зловеща гледка – шест чувала с тела на момичета, запазени чрез мокро мумифициране. Водеща разследването, сержант Ди Ди Уорън, настоява колегата ѝ щатският полицай Боби Додж да се включи, тъй като местопрестъплението много напомня на друг стар случай, но проблемът е, че извършителят Ричард Ъмбрио вече е мъртъв. Въпреки това, полицията прави пробив след като успява да идентифицират една от жертвите, благодарение на медальон с име. Така Анабел Грейджър разбира от вестника, че е открита мъртва. Но как е възможно, след като Анабел вече е на тридесет и две години и е избрала да се представя с името Таня? 

По отношение на този тип криминални сюжети по-скоро сме свикнали и донякъде очакваме авторът да ни преведе през мислите и мотивите на извършителя и голяма част от повествованието да е от неговата гледна точка. Но в случая на „Крий се“, подходът е по-различен от други трилъри за серийни убийци – цялата история е представена от гледна точка на разследващите. Книгата се фокусира върху действията на полицията, жертвите и последствията за техните семейства. Както и при предната книга, ми направи впечатление, че Гарднър е изключително пунктуална и методична в описанието на процедурите и определено познанията и проучванията ѝ са задълбочени, което носи усещане за правдоподобност, примесена с напрежение и голяма доза неизвестност. 

Историята едновременно се заплита и дава отправна точка на Уорън и Додж след като Анабел решава да разкрие самоличността си пред тях – тя разказва за всички имена, които тя и родителите ѝ са имали, за всеки град, в който са живели, защото семейството ѝ е бягало. Когато е била дете, Анабел е получавала подаръци от непознат, включително и медальона с името ѝ, но тя няма представа защо някой може да я дебне и явно честото местене е продиктувано от опитите на родителите ѝ да я опазят. Макар тази история да не е достоверна за Ди Ди, тъй като „Таня“ няма доказателства, двамата с Додж решават да я срещнат с оцеляла жертва на Ъмбрио, за да се опитат да намерят връзка между двете. Но единственото, което откриват е, че бащата на Анабел се е представял за агент на ФБР, а човекът, който е преследвал семейство Грейджър, не е изчезнал и все още дебне Анабел дори и след 25 години…  

Сюжетът е изпълнен с много събития без обаче да объркват читателя – има логика и последователност, разкриват се мрачни тайни и жестоки престъпления. Хареса ми, че действието е бързо и писателката успява да запази мистерията до края – да, ще предполагате кой е извършителят, какво общо има той с изоставената психиатрична болница и всъщност има убедително обяснение защо не е толковa лесно за полицията да намери отговорите. Освен това, Гарднър е изградила персонажи, които имат дълбочина – имат емоции, проблеми, страхове, желания като всички нас, като едновременно разказва за миналото им и какво общо има то с настоящето. За мен единственият негатив е, че при авторката има тенденция в края прекалено да забърза разкритията, но въпреки това в случая има естествен завършек.

„Крий се“ е един голям пъзел, в който са замесени редица човешки съдби, които имат нужда да намерят своя щастлив край. И макар финалът наистина да е щастлив и да носи надежда, знаем че реалността може да бъде истински ужасяваща. А аз определено бих насочила вниманието си и към следващите книги на Гарднър дори и да не ги чета в хронологичен ред.


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 4 out of 5.

„Съседът“ от Лиса Гарднър

„Тъкмо аз би трябвало да съм наясно колко лесно любовта може да се превърне в омраза, а желанието в мания.“

Книгата Съседът от Лиса Гарднър върху сив шал, пера и стари страници от книгаВ последните години забелязвам, че все повече дами настъпват смело в редиците на трилър писателите и определено успяват да приковат вниманието върху себе си. „Съседът“ е първата книга, която прочитам от Лиса Гарднър, а тя е третата от поредицата за сержант Ди Ди Уорън. 

Двадесет и три годишната Санди Джоунс изчезва от дома си в тих квартал на Бостън посред нощ, докато дъщеричката ѝ спи в съседната стая. Съпругът Джейсън Джоунс съобщава на полицията едва три часа след като се прибира вкъщи и отказва да съдейства на властите. Разбира се, заради поведението си той е главният заподозрян, докато не се намесва регистриран сексуален престъпник, живеещ на същата улица.

Санди и Джейсън са прекрасно младо семейство – тя е обичана и отговорна начална учителка, той е местен репортер в известна медия, имат разкошна малка дъщеря. Двамата обаче живеят затворен живот – без роднини, нямат приятели, не общуват със съседи и колеги, но всички ги определят като мили млади хора, които не създават проблеми. Нещата, разбира се, се объркват. Книгата започва с мистериозното изчезване на Сандра Джоунс без следи от борба, кръв, няма липсващи вещи или щети. Лиса Гарднър, макар преднамерено и малко тривиално, насочва вниманието ни към главния заподозрян в тези случаи – съпругът. Джейсън Джоунс носи усещането за енигма – интелигентен, прекалено овладян, много добре знае правата си и какви ще са действията на полицията, не желае да обяви съпругата си за изчезнала, отказва да сътрудничи. Да, всички са невинни до доказване на обратното, но тези фактори правят младия мъж прекалено подозрителен.  Оттук произтича и съспенса – вече знаем какво се е случило, но не знаем защо. Всъщност не знаем нищо за никого, освен за съседа Ейдън Брустър. Двадесет и три годишен, регистриран сексуален престъпник, който се опитва да се интегрира в обществото. Сами се досещате кой е заподозрян №2.

От самото начало се натрупва впечатлението, че има нещо особено в семейство Джоунс, а писателката успява да го предадена с всяко свое описание на средата и поведението. Създава се усещане за престорена нормалност и определено ще бъдат разкрити тъмни тайни, но все още не си сигурен колко добре е конструирана историята. Санди е имала сложни отношения с родителите си, омъжва се, докато е бременна, и е представена като всеотдайна и любяща майка, но на всеки шест месеца „ходи на спа“, защото в брака ѝ няма физическа близост. Джейсън прави всичко възможно да прикрие кой и какъв е всъщност от всички, включително от жена си. И да, Сандра започва да търси отговора на въпроса за кого действително се е омъжила. Възможно е да се почувствате неудобно или потресени, и вярвам, че е необходимо да уточня, че в книгата са засегнати теми като: изнасилване, малтретиране, педофилия, и се използва вулгарен език, затова части от нея могат да са чувствителни за някои читатели.

Повествованието в по-голямата част от книгата те държи в напрежение, а случващото се е препредадено от няколко гледни точки – Санди, Джейсън, сержант Ди Ди Уорън и Ейдън, което кара читателя да спекулира за причините и следствията, които водят до изчезването на Сандра. С всяка една разказана житейска история, с всяко следващо разказано престъпление или извращение, сюжетът става все по-мрачен и реален, усещаш тягостното чувството за безизходица. От друга страна, развитието в книгата е малко мудно, но ти го пренебрегваш, защото интересът ти вече е събуден и продължаваш да четеш. Към средата, обаче, историята зацикля – повторения на спомени и мисли; полицията не може да открие доказателства или информация за нищо; има много повече въпроси, отколкото отговори; появяват се епизодични персонажи, за да се имитират обрати;  имаш подозрения, че съпругът е психопат или насилник, което би било прекалено тенденциозно; а и цялото това концентриране на чудовищни издевателства върху конкретен кръг от хора изглежда по-скоро прекалено целенасочено. Не мога да отрека, че стилът на Гарднър е интересен и красноречив, че е направила задълбочени проучвания за ужасяващия свят на сексуалното насилие в детството, но за мен имаше пропуски в историята, да не говорим, че цялата неизвестност започва да те отегчава. Липсваше ми изграждането на образите – знаеш, че всеки от главните герои има тежко минало, но истината се разкрива с половин дума чак накрая и ми се искаше по-сериозно задълбочаване в психологическите им травми; Ди Ди Уорън е представена като блестящ детектив, но имаш чувството, че не се опитва да разследва случая истински; Джейсън сменя самоличности и има милиони в сметката си, но никой никога не разбира за това; Сандра изгражда подобие на стабилен живот в настоящето след като се омъжва и напуска дома си, а влиятелният ѝ баща не успява да я открие през тези години и разбира от новините къде живее тя едва след като изчезва. Опознаваш до известна степен съпруга Джейсън и съпругата му Сандра, както и сексуалния престъпник Ейдън, но реално не стават много ясни мотивите на другите герои. Имаме влюбен в учителката си компютърен гений, манипулативен дядо, който иска попечителство над внучка си, изоставен любовник, изкупителна жертва и всички те са омесени в история без отговори до последните няколко страници.

А краят е просто опит за неочакван завършек. Безсмислен и предвидим, ако обърнете внимание на няколко изречения в средата на книгата, и истината е, че не допринася за нищо. Напротив, разваля удоволствието от прочетеното до момента.

В целостта си, книгата е добре написана – началото е силно, има няколко завръзки, подозрителни персонажи. Но за мен финалът е най-важното. Сякаш Гарднър сама се е объркала от сюжетните линии, героите и напрежението, които надгражда с главите на книгата, и накрая не е знаела какво да прави. Затова по-скоро препоръчвам „Съседът“ на хора, които не са чели много трилъри и няма да задълбават.  


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 3 out of 5.