„— Той е чудовище. Мястото му е в клетка, не в Белия дом.“
Политическите трилъри винаги са ми били особено интересен жанр, още повече пък ако става въпрос за американската политическа или съдебна системи. Може би защото сюжетите, макар представени за художествена измислица, вярвам, че до голяма степен са заимствани от реалността, може би защото в повечето случаи персонажите представят най-лошото у човека – болна амбиция, безскрупулност, опиянението от властта, и не на последно място – защото тези книги винаги са едни от най-динамичните, които съм чела. В тази връзка, „Вътрешно разследване“ не прави изключение и съм приятно изненадана от непознатия за мен до момента Марк Лосън.
Разтърсен от внезапната смърт на своя син, записана от полицията като злополука, бившият конгресмен Ричард Финли се обръща с молба за помощ към вездесъщия председател на Камарата на представителите на САЩ Джон Махоуни, а той – към своето “момче за всичко” адвокатът с мръсна семейна история Джо Демарко. В хода на дискретното си разследване, Демарко научава, че Тери Финли, репортер в “Уошингтън Поуст”, е подготвял сензационен материал за бившия кмет на Ню Йорк, настоящ сенатор и най-вероятен кандидат на Демократическата партия за следващите президентски избори Пол Морели, чийто обществен образ е на идеален семеен мъж и перспективен политик с безупречно минало. Но действителността е по-различна и затова адвокатът трябва много да внимава от кого и за какво събира информация, защото застрашава собствения си живот, докато научва все повече за мръсните тайни, политическите интриги и задкулисните игри на редица високопоставени хора в американската столица. А те са готови на всичко, за да не се лишат от властта си.
Започвайки „Вътрешно разследване“ от Майк Лосън, си помислих, че тази книга носи усещането за класиките в жанра, писани от Дейвид Балдачи, Робърт Харис, Майкъл Добс, или пък Фредрик Форсайт, и в целостта си романът също се придържа към характерния за политическите трилъри фокус върху тъмната страна на властта и усилията, които хората полагат, за да я придобият или да я запазят. Но не е само това. Освен че Лосън ни въвлича в сюжет за политическия живот по най-високите етажи във Вашингтон, едновременно с това той не пропуска да ни направи съпричастни към чисто житейските истории зад амбицията и саможертвите, зад желанието за надмощие и отмъщение.
Увлекателна и динамична, четвъртата книга за героя Джо Демарко проследява възхода и падението на сенатор Пол Морели, чиито професионален опит и харизма го предопределят за следващия президент на САЩ. Но макар обществото да го познава като високо морален, семеен мъж с безупречно минало, то в действителност много влиятелен човек стой зад гърба му и прикрива престъпленията на Морели с единствената цел той да влезе в Белия дом. Само че този път планът се обърква с намесата на Демарко, който, въпреки заплахите и намесата на тайни сътрудници на ЦРУ, не се отказва да разследва смъртта на журналиста Тери Финли и изненадващо дори получава помощ от съпругата на Морели Лидия. Изнасилвания, поръчкови убийства, нагласени разследвания, всичко това отвежда непрактикуващия адвокат до дъното на политически заговор, целящ завземането на президентската институция.
Лично аз не съм чела предишните книги от поредицата и това, което ми направи много добро впечатление беше усещането, че сякаш романът е самостоятелен, защото Лосън така развива сюжета, че на читателя не му липсват детайли от предисторията на главния герой Демарко – адвокат по образование, мъж с противоречива семейна история, но всъщност момче за всичко на председателя на Камарата на представителите на САЩ Джон Махоуни. И макар Демарко вече да има достатъчно опит с всякакви държавнически интриги и заговори, посредством него писателят много детайлно и постепенно разнищва една невероятна политическа конспирация, която на моменти може да ви изглежда стряскащо реалистична. Пари, мафиоти, болни амбиции, тайни служби – всички замесени в историята са оплетени в паяжина от тайни и лични интереси, а главната цел е да излезеш чист от тази кална игра, докато прецакваш всички останали. Едно обаче е ясно – във властта няма място за чувства, емоции, съжаление или съчувствие, защото само силните оцеляват, но поне в книгите накрая всеки получава каквото заслужава, макар и с цената на множество косвени жертви и съсипани животи.
Минусът, който открих в „Вътрешно разследване“, всъщност беше че след средата на книгата повествованието е излишно разтеглено с допълнителни глави и краят е максимално отложен, което все пак дотяга на читателя. А финалът е точно какъвто вероятно очаквате – от една страна удовлетворяващ, от друга страна съкрушителен, защото няма нищо добро в случилото се.
Въпреки това, Лосън много умело и задълбочено успява да повдигне завесата на американския политически живот по високите етажи на Вашингтон, използвайки го за основа на един добър и убедителен трилър. А в последно време по презумпция приемаме политиката за мръсна игра и тази книга е поредното доказателство, макар и да е художествена измислица.
Оценката ми за книгата в Goodreads:
Блогът на Ивиана 