„Среща в Багдад“ от Агата Кристи

„Както един лекар проверява пулса ти, за да разбере какво е здравословното ти състояние, така и парите са кръвоносният поток, захранваш всяко едно велико движение или кауза.“

Kniga-sreshta-v-bagdad-agata-kristi

Ако сте попадали преди на моя блог, или пък сте преглеждали публикациите, ще забележите, че периодично се завръщам към книгите на Агата Кристи. Опитвам се да наваксам с по-непопулярните ѝ романи покрай предизвикателствата #ReadChristie, а и каквото и да си говорим, мистериите на един от най-продаваните автори на всички времена си остават интригуващи и до ден днешен.

Виктория се влюбва в младия и привлекателен Едуард само след една случайна среща в парка, без дори да разбере фамилията му. Проблемът е, че мистериозният младеж заминава за Багдад по работа, така че госпожица Джоунс трябва да измисли план как да се срещнат отново преди той да я забрави. И съдбата ѝ се усмихва – тя наистина заминава за столицата на Ирак, но не би могла да предположи в какво ще се забърка.

Ако сте чели книги от Агата Кристи, когато започнете „Среща в Багдад“, ще забележите, че тази е нетипична за писателката, защото по-скоро ще ви напомни за шпионски трилър, отколкото за обичайните ѝ мистерии. Конспирации, убийства, измами, заплахи за война – на кого изобщо може да се вярва в този сюжет?

В центъра е младата Виктория Джоунс и макар заминаването ѝ в Багдад в търсене на любовта да звучи много романтично, пристигайки се изправя пред реалността без пари, без познати и не знаейки как точно да открие възлюбения си Едуард. Но нейният непреклонен дух и проницателност ѝ помагат да оцелява при най-неочаквани обстоятелства. Няколко самоличности по-късно, намушкан с нож мъж, заплахи и отвличане, Виктория се озовава при разкопките в град Тел Асуад, ръководени от археолога доктор Поунсфут Джоунс. В този момент обаче започваме да се чудим коя всъщност е тя: „…преследвана героиня или авантюристка и злодейка?“. Дали е жена, която просто попада на неправилното място в неправилния момент, дали е част от комунистическия заговор за нов световен ред и дали е възможно всички тези съвпадения около нея наистина да са случайни?

Самата книга е самостоятелна, ако мога така да се изразя, и няма да срещнете познатите персонажи като Еркюл Поаро или г-ца Марпъл, но пък ставаш част от история за Студената война и град Багдад от ’50-те години. За съжаление столицата на Ирак, за която ни разказва Кристи, не е такава каквато я познаваме в днешно време, но нека не забравяме, че до 1958 година в действителност британците са контролирали страната. Всъщност след тежкия си развод с Арчи Кристи, писателката предприема първото си пътуване до Багдад през 1928 г. и се влюбва както в древните места на Ирак, така и в археолога Макс Малоуън, затова и историческите забележителности и археологията са често срещани теми в романите ѝ.

Не мога обаче да излъжа, че предпочитам класическите романи от типа „кой го извърши“, написани от Кристи, защото нямах усещане, че „Среща в Багдад“ е писана от нея. През по-голямата част от книгата имах чувството, че писателката е нямала енергията (или желанието) да обвие сюжета в мистерия и да се получи добре разказана история, има множество герои, които те объркват, но някак си нямаха дълбочина, липсваха ми детайли за културата в Ирак и имах подозрения кой е главният злодей от самото начало. В един момент книгата малко ми доскуча, не можах много добре да проследя идеята, към края пак стана интересна, но като цяло я четох много по-дълго от обикновено – по принцип нямам търпение да се разкрие престъплението или конспирацията, макар да има неизвестни до края, но в този случай ме обзе чувство за монотонност. Най-големият проблем за мен самата беше, че се губех в историята, тъй като героите и различните нишки на сюжета сякаш не бяха свързани през по-голямата част от него – различни места, случки, подозрения, второстепенни персонажи, които нямат голяма роля в случващото се. Е, да, в края всичко се изяснява чрез няколко интересни обрата, но финалът не носи желания ефект на изненада, а и като читател аз лично вече бяха загубила интереса си към развръзката.

Като почитател на Кристи с нежелание си признавам, че „Среща в Багдад“ ме разочарова и стигам до извода, че приключенско-шпионските романи не са силната ѝ страна. Историята е заплетена, но не те запленява, не си заинтригуван от персонажите и определени стереотипи за арабите оставят лошо впечатление. Донякъде разбирам защо конкретно тази книга не е от най-популярните творби на Кристи и аз лично ще се придържам към романите ѝ за убийства, мистериозни отрови и разследвания на детективи.

 


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 3 out of 5.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.