„Розите са червени“ от Джеймс Патерсън

Kniga-rozite-sa-cherveni-dzheyms-patersanОтдавна не бях чела нещо от Джеймс Патерсън, особено пък книга с най-известния му герой Алекс Крос. Преди години започнах с първите две „Когато дойде паякът“ и „Целуни момичетата“, които имат и екранизации, но някак си интересът ми стихна. Сега ми попадна „Розите са червени“, която е шестата книга от поредицата за детектива, и реших да проверя как се е развил животът на Крос и с какъв пореден случай се е заел.

Серия от необичайни банкови обири шокират столицата Вашингтон – освен, че са извършени за броени минути, семействата на част от банковите служители са екзекутирани. ФБР е вдигнато на крак и търси помощ от Алекс Крос, но съвсем скоро опитният детектив осъзнава, че си има работа със свръхинтелигентен престъпен ум, който неслучайно нарича себе си Мислителя.

В „Розите са червени“ мистерията започва още от първата страница и като читател веднага си въведен в случая с банковите обири, които са по-скоро извратена игра за извършителите. Хубавото на тази книга е, че ако сте пропуснали някоя от предишните в поредицата, много бързо ти става ясно какво се е случило в живота на Крос – все още живее с баба си и двете си деца от съпругата му Мария, която загива; сега вече има и дете с приятелката си Кристин, която обаче е била отвлечена от човек, когото детективът е преследвал, и се бори с пост травматичен стрес, затова и напуска Крос, а дъщеря му Джени постъпва в болница. Целият този преход от минало към настояще и целият кошмар на личният живот на детектива-психолог е доста полезен за читателя, защото обяснява и причините той да не е толкова съсредоточен върху работата си.

Съвместно с Крос работи и ФБР агентът Бетси Кавалиър, която е от младите надежди на бюрото, но въпреки ресурсите на разследващите, никой не може да разбере мотивите за обирите и убийствата, както и каква патология се крие зад тях. Всичко е една голяма загадка и Мислителя се оказва най-непроницаемият престъпник, с когото са си имали работа – жесток и контролиращ криминален гений, който остава в сянка и всяка следа, която води до самоличността му, е за заблуда. Все пак Крос и Кавалиър успяват да направят няколко пробива в разследването, благодарение на полицейски източници, а това предизвиква Мислителя да си отмъсти лично. И всъщност подреждането на пъзела от източник на източник поддържа цялото действие в тази книга. 

В по-голямата си част обаче, сюжетът е изграден добре – включени са персонажи, които наистина имат отношение към случая, развитието е бързо, има преследване, надлъгване, а историята е предадена от гледната точка на Крос и от тази на Мислителя. Но освен на семейните проблеми на Крос, ставаме свидетели и на любовните му отношения с агент Кавалиър, а тази сюжетна линия не беше никак на място. Толкова не беше на място, че чак беше неудобно. Това е и една от причините да не харесвам особено тези екшън-трилър-любовни романи – не мога да си обясня защо винаги трябва да има някаква любовна нишка, която по принцип не допринася за нищо, но благодарение на нея „лошият“ може да навреди още повече на „добрия“. 

В тази линия на разсъждения, всъщност „Розите са червени“ ми помогна да осъзная и причините защо не станах особен фен на Патерсън и стила му.  Ако сте чели поне две книги от поредицата на писателя, ще забележите, че моделите му на писане са едни и същи – Алекс Крос е наистина силен и интересен персонаж, но личният му живот винаги е объркан и за психолог не е особено добър в разчитането на поведението на най-близките си хора; антагонистите са толкова зли и жестоки, че изобщо не са представени като човешки същества, а главите на книгите са толкова кратки, че дори няма логика в това, защото следващата започва оттам откъдето е спряла предната и повествованието се насича просто с цел да се създаде напрежение. Четейки книги на Патерсън винаги съм имала усещането, че идеята е била сглобена набързо и сякаш набързо е навързана без много-много да се мисли за дълбочина на сюжета.

Но всъщност финалът е наистина силен и това е нещото, което ми хареса най-много в книгата. Много добър обрат, изненадващи финални изречения и в действителност краят е отворен, защото книгата има и продължение – „Теменужките са сини“. 

Като цяло обаче бих определила „Розите са червени“ като „плажно четиво“ без да влагам нищо негативно в израза – всичко се случва бързо, без увъртане и излишно разтягане, малко любов, екшън и край, но като цяло винаги съм усещала, че нещо ми липсва в книгите на този автор – повече проницателност, повече неизвестни, повече трилър. Та се зачудих дали причината не е в мен, защото в крайна сметка Патерсън е доста харесван и продуктивен писател (издал е над 280 книги) и се оказа, че в повечето случаи той дори не пише собствените си романи – дава опорни точки и идеи за сюжети на писатели в сянка или на „съавтори“ и просто слага името си, трупайки печалба (можете да потърсите информация в Интернет). 

Всичко това доста ме разочарова и не мисля да посягам отново към книга на Патерсън, макар да не са лоши четива, ако искате нещо неангажиращо със съспенс и малко любовна драма. 

 


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 3 out of 5.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.