„Проста истина“ от Дейвид Балдачи

„Сънищата не са бягство, а само продължение на истинския кошмар.“

Корицата на военния трилър от Дейвид Балдачи "Проста истина"Имам противоречиво мнение за Дейвид Балдачи като писател, тъй като на няколко пъти не улучвах с особено сполучливи негови книги поне за моя вкус. Но макар „Простата истина“ да е написана само година след „Лотарията“, последната негова книга, която прочетох, има голяма разлика в развиването на историята и дори стила на писане.

Преди 25 години Руфъс Хармс e осъден на доживотен затвор за убийство, което се твърди, че е извършил и то пред свидетели. Но Хармс най-после получава шанса да извоюва свободата си – изненадващо писмо от армията, което може да докаже евентуалната му невинност и затворникът тайно подава жалба до Върховния съд. Но всъщност Руфъс не е обикновен престъпник – той е бивш военен и очевидно знае опасна информация, която може да навреди на доста влиятелни хора. А всеки запознал се със съдържанието на молбата му и имащ желание да му помогне, бива убит.

Отне ми известно време, за да навляза в сюжета на „Проста истина“, тъй като се случваха много неща наведнъж и има толкова много персонажи, че лесно се объркваш. След първоначалното „омотаване“ в сюжетни линии, всъщност книгата успя да прикове вниманието ми. И си има всичко за добър екшън-трилър: много обрати, убийства, бягство, прикриване, политически игри на високо равнище. В центъра на историята е Руфъс Хармс, осъден за убийство на момиченце по Виетнамска война, и не се стига до смъртна присъда, защото адвокатът му Самюел Райдър сключва споразумение. След всичките тези години Хармс отново се свързва с адвоката си, за да подаде молба във Върховния съд от негово име с доказателства от писмо, което го оневинява, но това ще доведе до косвени жертви. Самият Райдър е убит, както и обещаващият юрист Майкъл Фиск, тъй като започва да се интересува от истинността на молбата, а брат му Джон – бивш полицай и настоящ адвокат, се заема с неофициално разследване заедно със сътрудничката в съда Сара Еванс, докато Руфъс търси пътя към свободата заедно с брат си.

Оставяйки настрана прекалено явното дискриминационното отношение и расистки изказвания относно цветнокожите в книгата, Балдачи си е свършил работата като автор, който се е заел да пише политически трилър – детайлите относно работата, структурата и начина на взимане на решения във Върховния съд на САЩ са изключителни и дават наистина ясна представа за този най-висш орган; намесването на военни учения и то по време на Виетнамската война; машинациите, алчността и прикриването на престъпления по най-високите етажи на американската политика. Да, част от елементите бяха неправдоподобни, но според мен за такъв тип романи това е неизбежно. И макар историята да се разплита по-скоро бавно, действието е достатъчно динамично, за да поддържа интереса. Въпреки това, до някъде се изнервях от факта, че така и не научаваш какво точно пише в това прословуто писмо от военните, което оневинява Руфъс – просто Балдачи пропуска тази информация до към края на книгата и това беше основното нещо, което ме глождеше в „Проста истина“. 

Честно казано, рядко ми се случва да нямам множество разсъждения относно пропуските и слабите страни на сюжета въз основа на субективното ми мнение като читател, но случаят е точно такъв. Да, вярвам че Елизабет Найт (първата жена съдия във Върховния съд) и Сара Еванс като персонажи можеха да играят по-важна роля в сюжета – Найт е с твърд характер и непоклатимо мнение, омъжена за сенатор, а Сара рискува живота и кариерата си като помага на Фиск да стигне до истината за убийството на брат си. Както и непременно присъстващата любовната история, която не беше чак толкова значима, но пък в случая не мога да отрека, че чрез нея откриваме детайли за един от главните персонажи. 

Но най-големият плюс за мен е, че Балдачи следваше основната си сюжетна линия без да се разпилява и макар краят да не е толкова изненадващ, защото започваш да навързваш следите, и отново да липсват много детайли за случилото се с Руфъс Хармс, все пак е някак си естествен. Така че „Проста истина“ си е добре написан, динамичен и интересен трилър, който ще задържа вниманието ви страница след страница, ако сте почитатели на криминално-политическите истории или пък, ако не сте чели нищо от Балдачи, но харесвате стила на Джон Гришам.

„…женската интуиция струва повече от най-дълбоките разсъждения на мъжете.“


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 4 out of 5.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.