„Мексиканска готика“ от Силвия Морено-Гарсия

Мексиканска готика от Силвия Морено-Гарсия, заобиколена от сухи цветяКогато през 2020 година излезе „Мексиканска готика“, предизвика истински фурор в Goodreads и сред книжните блогъри. Дори спечели „Най-добра книга в жарна ужаси“ на Goodreads за 2020, както и „Най-добра хорър книга за 2021“ на списание Locus. Трябва да отбележа, че подлагам под съмнение дали жанра на книгата е точно „ужаси“ или по-скоро „мистерия“, но това няма никакво отношение относно качествата ѝ.

Ноеми Табоада се отправя към имението „Високото място“ след като получава налудничаво писмо от братовчедка си Каталина, която се е омъжила наскоро в семейство Дойл и настоява да бъде спасена. Ноеми няма представа какво ще открие в това отдалечено мексиканско село, но прекрачвайки прага на къщата, осъзнава, че фамилия Дойл са всичко друго, но не и обикновени, а изолираното имение сякаш е живо. 

„Мексиканска готика“ определено е изградена в готическа стилистика, така че почитателите ѝ няма да са разочаровани – свръхестествени елементи, малко романтика, потискаща обстановка и неизвестност. В своята цялост, сюжетът си е зловещ и на моменти откровено отблъскващ, с интензивни психологически моменти, а стилът на Морено-Гарсия само подсилва ефекта.

Ноеми ни е представена като млада, вятърничава, популярна светска дама, от уважавано семейство, която е свикнала да ѝ се угажда и често мени мнението си. Нейната натура противоречи на всичко, което са семейство Дойл – строги, властни и необщителни, някога са били заможен род, но са били принудени да затворят рудника за сребро, който притежават. Живеят по правила и установени традиции, а „Високото място“ и самите те са взаимно свързани. Ноеми обаче открива приятел в лицето на Франсис – блед, слаб, срамежлив и готов да разкрие семейните тайни на госпожица Табоада.

Книгата е загадъчна, усещаш мрачната атмосфера навсякъде, описанията, символиките, всичко си е на мястото и представено много живо – уроборосът; препратките към мексиканската история и личности (макар да ми се иска да беше наблегнато повече на мексиканската култура); препратките към евгениката; увивните растения; старата прашасала къща, гъбите, растящи в гробището; мракът, в който се спотайва миналото. В първата си половина действието е малко мудно, но на мен ми беше интересна тази монотонна описателност, защото надграждането беше постепенно – очевидно има нещо нередно със семейство Дойл, но все още не знаем какво; Ноеми започва да се съмнява в разума си, защото халюцинира и сънува кошмари; а къщата все повече я притегля със своята мистериозност, където призраците и лудостта са намерили своето убежище. Книгата експлоатира много от приказките, с които сме израснали, а и в самото повествование са като непрекъснати препратки – старо, изолирано имение със зловещо семейство, борбата между доброто и злото, „принцесата“, която трябва да бъде спасена и плахият принц, който събира смелост заради любовта. Но разбира се, версиите на тези истории в „Мексиканска готика“ са възпроизведени по зловещ начин. Хауард Дойл е главата на семейството – той се е преселил от Англия, и е успял да запази рода в продължение на векове, благодарение на кръвосмешение и жертвоприношения. Но чистата кръв на Дойл вече не е достатъчна, необходима е нова живителна сила, която да подхрани както наследниците на Хауард Върджил, Флорънс и Франсис, така и къщата. И докато мракът вече е обзел всичко и всички под покрива на „Високото място“, за да се спаси Ноеми е принудена да се омъжи за Франсис.

Честно казано ще спра дотук, защото ако продължа, ще трябва да навляза в детайли и не мога да избегна да издавам какво точно се случва.

Но пък не е в мой стил да си премълча за слабите места на книгата. Каталина, заради която Ноеми отива в имението, всъщност е второстепенен герой и не присъства в по-голямата част от книгата; Представянето и дълбочината на героите бяха малко вяли – освен за Ноеми, за останалите не научаваме почти нищо, освен детайли, от които има полза в даден момент от повествованието; Това, което реално създаваше напрежението (съспенса) е липсата на отговори в по-голямата част на „Мексиканска готика“ и когато идва кулминацията, имаше пропуски и умишлени напасвания в сюжета от страна на писателката; Любовната история не беше на място и спокойно можеше да бъде пропусната, а краят си граничи с фантастика.  Освен това, цялостната идея на книгата страшно много ми напомняше на филма „Пурпурният връх“ от 2015 година – не мога да твърдя, че има взаимстване, но пък и не мога да отрека, че сходствата са налице. 

Въпреки гореизброените, „Мексиканска готика“ си е интересна, увлекателна, добре написана и достатъчно обезпокоителна мистерия (за да влезе в графа хорър). Обаче, финалът за мен беше крайно несполучлив и неправдоподобен – можеше да има обрат в стил психологически трилър, но пък и тогава щях да кажа, че е предвидим (та, няма пълно щастие).  Така или иначе, дебютът на Силвия Морено-Гарсия си заслужава вниманието, но не правете грешката да се пренавивате с изключително високи очаквания само заради възхваляващите ревюта и оценки.

„…веднъж къщата да те опознае, и ще ти се струва прекрасна.“


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 3.5 out of 5.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.