“Прах в прахта” от Тами Хоуг

Нима всеки от нас не таи някаква вина? Носим я с нас през целия си живот като баласт. Нещо, което да ни дърпа надолу и да ни пречи да протегнем ръка към истинското щастие. Тя ни напомня, че не сме достойни, дава ни извинение, когато се провалим.

Все повече започвам да харесвам книгите към списанията на SBB медия – предимно са подбрани бестселъри на различни автори, на доста прилични цени са и лесно се намират. Недостатъците, които мога да отбележа е, че оформлението е доста обикновено (вижте само тази корица) и издаваните книги са от преди 10-15 години. Но за мен нямам никакво значение. Следя специално за трилъри или криминалета и съм събрала малка колекция от техни издания. 

От нея е и “Прах в прахта” от Тами Хоуг. Като автор Хоуг ми беше напълно непозната, макар книгите ѝ да са с много добри отзиви. “Прах в прахта”  пък е втората книга от поредица за детективите Сам Ковак и Ники Лиска, но това в никакъв случай не възпрепятства четенето.

На пръв поглед обесването на Анди Фалън, млад и обещаващ полицай от вътрешния отдел, изглежда като самоубийство, но много бързо може да стане проблемно за полицейското управление. Анди Фалън е гей, разследващ възможна връзка на ченгета с жестокото убийство на друг гей офицер. Колкото повече Сам Ковак и Ники Лиска ровят в историята, макар официално случаят да е приключен, толкова повече застрашават себе си, а няколко часа преди погребението на Анди, баща му Майк е открит мъртъв. Дали се е самоубил от мъка, или е поредната жертва?

Харесах стила на Тами Хоуг – действието беше последователно, вникваш в разсъжденията на полицаите, точно както трябва да е при разследване, има го и елемента на доброто-лошото ченге. Догадки, обрати, героите са изградени интригуващо. Изборът на заглавие също носи интересно значение – свързваме “прах в прахта” най-вече с погребения и преходността на живота, така че някак си заглавието ни води към същността на сюжета. В първия момент имаш усещането, че това не е повече от криминален роман за корумпирани ченгета, но се оказва, че всъщност е. Историята се усложнява с всяка изминала глава, и разбира се като всяка друга книга в този жанр, нещата не са такива, каквито изглеждат.

Сам Ковак е правдоподобен детектив, макар да сме срещали твърде често такива герои – полицай с над 20 години опит, самотен, два пъти разведен, много добър професионалист, които не признава заповеди и правила. Негов партньор е Ники “Тинкс” Лиска (имах малък проблем с фамилията, тъй като не можах да я приема на сериозно) – сравнена с Тинкърбел на стероиди, амбициозна, разведена с две деца, с изключително чувство за справедливост. Двамата са герои като всеки от нас, със своите недостатъци и проблеми, но в центъра на същността им са силно чувство за дълг и вина. Всъщност, вината беше и основният елемент в книгата. Можем да открием при всеки от героите: Майк Фалън съжалява, че е прогонил от живота си двамата си сина; Анди Фалън, че е предал баща си, разкривайки сексуалността си; лейтенант Аманда Савард изпитва вина, че е изгубила служител, който наистина харесва и крие тъмни тайни; Ковак и Лиска се чувстват виновни за личния си живот. Вината е обединяващият елемент между всички замесени в тази история, но дали ще могат да я изкупят?

Четейки, през цялото време си задавах въпросите кой кого предпазва, кой какво прикрива, и правех множество предположения. И така нещата ставаха по-объркващи – започват заплахите срещу Лиска, за да се откаже от разследването, важен информатор е пребит и изпада в кома, започва да излиза наяве неприязънта към хомосексуални полицаи в управленията, а някои от тях са и серопозитивни. Сюжетът се усложнява, а Сам и Ники не знаят на кого могат да вярват. Да, разследването приключва благополучно, но ще ви е трудно да разгадаете какъв точно ще е краят преди това. Бихте могли, обаче, да се досетите за някои разкрития, ако следвате уликите на Хоуг между редовете.

Макар “Прах в прахта” да е увлекателен, интересен трилър с мистерия и обрати, много умело бяха вплетени лични, емоционални теми като: сексуалност, отмъщение, самота, лоялност, които са предадени със сериозността и достоверността, които заслужават. Но според мен, големият въпрос е: дали ненавистта и озлоблението към останалите всъщност не е омраза към самите нас?

 


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 4 out of 5.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.