„Останалото е мълчание“ от Алекс Майкълидис

Корица на трилър книга от Алекс МайкълидисКолкото и да се опитвам да разнообразя книгите, които чета, някак си все ме тегли към трилърите и мистериите. Та така стигнах и до „Останалото е мълчание“ от Алекс Майкълидис.

Можем спокойно да опишем книгата като класически психологически трилър като в главната роля са Тео Фейбър – млад, обещаващ психотерапевт, и Алисия Беренсън – талантлива художничка, обвинена в бруталното убийство на съпруга си. Алисия категорично отказва да говори след като е арестувана и е въдворена в психиатрична клиника за изключително тежки случаи. Шест години по-късно Тео решава да напусне работното си място и да приеме работа в „Дъбравата“ – клиниката, в която се намира Алисия, защото е обсебен от нейното мълчание и вярва, че той е човекът, който ще разнищи мистерията и ще накара Беренсън да проговори. 

В хода на четенето получаваме откъси от дневника на Алисия, постепенно водещ ни до момента на убийството, а успоредно с това е представена и гледната точка на Тео. Действието и развитието са добре построени, има динамика, на моменти разсъжденията на героите се преповтаряха, но пък се компенсираше с интересната сюжетна линия около древногръцката трагедия за Алкестида и да, книгата грабва вниманието. Но пък определено можеше да се обогатят главите на книгата откъм евентуални извършители на убийството – братовчедът на Алисия, приятелят ѝ Жан-Феликс, някой обсебен почитател? и умишлено да се обърка читателя още повече. Сега като се върна в съзнанието си към книгата осъзнавам, че докато я четях определено не обмислях за извършители героите, които се споменават – сякаш Майкълидис сам им изгражда желязно алиби само от представянето им като типажи. 

На момента пък искренно се чудих защо Тео се прави на детектив така усилено и така жестоко нарушава всички възможни правила на професията му за лично отношението към пациента и къде ще му се види края на всичко това….и всъщност се досетих 2 страниците преди развръзката, преди така познатия ни обрат в този жанр. Ако сте привърженик на трилърите и сте чели известен брой такива книги, краят няма да ви учуди – ще сте чели (или поне гледали във филм) подобен „завой“ в сюжетната линия, но Майкълидис се е постарал да добави и няколко изненадващи детайла за финал. 

Истината е, че „Останалото е мълчание“ е добре написан трилър и си заслужава, а и би ми било интересно да го видя екранизиран. Алекс Майкълидис е талантлив писател и ще следя за следващите му книги. И, да, може и тази книга да не е шедьовър в трилър жанра, но си личи, че е повлияна от класиките и е обещаващ дебют. 


Оценката ми за книгата в Goodreads:

Rating: 4 out of 5.

Един коментар към “„Останалото е мълчание“ от Алекс Майкълидис

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.