„Сияние на жена“ на Ромен Гари не е просто книга, която ще прочетеш и ще те остави безучастен. Тя ще те обърка, ще те впечатли, ще те заплени и ще те накара да мечтаеш. Състояние събрано в 120 страници, оставящо отпечатъци в съзнанието.
С незабравимите си цитати, книгата те кара да осъзнаеш какво е любовта… всъщност и какво не е …
Избрани цитати:
* “Толкова жени съм познавал през живота си, че, тъй да се каже, винаги съм бил сам. Прекалено много, значи николко.”
* “… не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.”
* “Нищо от онова, което ни свързваше, не беше само наше, нищо не беше различно, уникално, рядко или изключително, имаше дълготрайност и вечност, имаше двойка, бяхме по-стари от човешката памет. Не мисля, че има щастие, което да няма все същия вкус от незапомнени времена. Хляб, сол, вино, вода, хладина и огън, двама сме, и всеки е земя, и всеки е слънце.”
* “- Обсебваща ли съм?
– Ужасно. Когато не си тук.”* “Онова, което разпада двойката, в крайна сметка я споява повече. Трудностите, които ни отдалечават, в крайна сметка ни сближават, ако ли не, значи това не е било двойка. Двама нещастници, които са объркали посоката и които са се озовали заедно…”
* “… исках само да ти кажа, че когато си дал всичко на една жена, то става неизчерпаемо.”
* “Една жена, която щом остане сама, започва да слуша музика… няма по-спешно нещо на земята.”
* “Обичам един мъж, когото вече не обичам и затова се опитвам да го обичам още по-силно.”
* “Двойка, това значи жена, която живее един мъж, мъж, който живее една жена.”
* “И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.”
* “Понякога погубването на чувствителността е въпрос на оцеляване.”
* “- Нищо не разбирам от любов.
– То е защото самата любов разбира всичко и просто трябва да я оставиш да действа. Достатъчно е да си вземеш абонаментна карта, за да смениш транспортното средство.
– Наистина го обичах десет години. И когато престанах да го обичам, се опитах да го обичам още повече. Върви, че разбери.
– Вина. Човек изпитва срам. Не иска да го приеме. Бори се с това. Колкото по-малко обича, толкова повече се опитва. Понякога прави такива усилия, че се задушава. Всъщност, онова, което се харесва на онези горе, не са нашите победи или провали, а красотата на усилията ни.”* “Любовта е единственото имане, което нараства заедно с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава.”
* “Самостоятелният мъж” и “самостоятелната жена” е шумотевица, която идва отдругаде, от големите ледени самоти…”
* “Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.”
* “… за поетите да говорят за любов, е липса на оригиналност.”
* “Смисълът на живота има вкус на устни. Там се раждам. И съм оттам.”
* “Да обичаш е приключение без карта и компас, където можеш да се изгубиш единствено от предпазливост.”
* “В тези времена всеки крещи от самота и никой не знае, че крещи от любов. Когато крещим от самота, винаги крещим от обич.”
* “Човек не бива да отглежда мъката си, в това е всичко.”
* “Човек живее само от онова, което не може да умре.”
* “За да обичаш, не е достатъчно да обожаваш.”
Оценката ми за книгата в Goodreads:
Блогът на Ивиана 